Докато в парламента кипят политическите страсти около съставянето или не на следващо правителство, ние решихме да ви заведем до сградата на Народното събрание. Знаете ли, че тя е сред първите обществени сгради, построени в София след Освобождението? Използва се от 1885 г.
Правителственото решение за построяване на сградата на Народното събрание е взето на 4 февруари 1884 г., като по това време министър-председател е Петко Каравелов. Предвиденото място за новата сграда се намира в покрайнините на столицата. Преди Освобождението тук са се намирали т.нар. позорни гробища, където турците погребвали екзекутираните престъпници. Недалече е и мястото на обесването на Васил Левски, където по-късно е издигнат паметникът.
Проектът на сградата е изработен от сръбския архитект от български произход Константин Йованович. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Сръбската народна банка в Белград (1891 – 1892). Йованович предлага проекта си на 7 май 1884 г., а на 22 май същата година Народно събрание гласува 220 хил. франка за строеж на сградата. На 25 ноември княз Александър І, Стефан Стамболов и търновският митрополит Климент полагат основния камък. Строителството и обзавеждането продължават до 1886 г. под надзора на главния архитект към Дирекцията за обществено строителство арх. Фридрих Грюнангер и неговия асистент Йозеф Прошек. Въпреки това депутатите започват да заседават в нея от 28 май 1885 г. През 1896 – 1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна за канцеларии и архив по проект на архитект Йордан Миланов – тогава зам. началник на Архитектурното отделение в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. През 1925 година започва изграждането на триетажно северно крило с чакалня, кулоари и архив, което оформя фронта към пл. „Св. Александър Невски“ по проект на архитект Пенчо Койчев. Строителството завършва през 1928 г.
По време на бомбардировките над София на 10 януари 1944 г. сградата на парламента е засегната леко. Частични преустройства са правени през 1962 г., когато е поставена дървена ламперия от славонски дъб, през 1977 г. и 1985 г., когато е обновено обзавеждането. Въпреки поредицата намеси, постройката е със запазен първоначален образ и характер на интериорните пространства
Сградата на парламента заема централно положение в композицията на площад „Народно събрание“. Стилът ѝ е неоренесанс, като на фронтона е изписан девизът „Съединението прави силата“, част и от държавния герб на България. Сградата е исторически, архитектурен и художествен паметник на културата от национално значение.
