
Разположен на изток от Римския форум, масивният каменен амфитеатър, известен като Колизеума, е поръчан около 70-72 г. сл. н е. от император Веспасиан от династията Флавии като подарък за римския народ. През 80 г. сл. н. н. синът на Веспасиан – Тит открива Колизеума, официално известен като Флавиевия амфитеатър – със 100 дни игри, включително гладиаторски битки и битки с диви животни. След четири века активно използване, великолепната арена е занемарена и до 18 век се използва като източник на строителни материали. Въпреки че две трети от оригиналния Колизеум е разрушен с течение на времето, амфитеатърът остава популярна туристическа дестинация, както и емблематичен символ на Рим и неговата дълга, бурна история.

Произход на Колизеума
След като декадентският римски император Нерон отнема живота си през 68 г. сл. н. н., неговото лошо управление и ексцесии подхранват поредица от граждански войни.Четирима императори заемат трона през бурната година след смъртта на Нерон, четвъртият – Веспасиан, в крайна сметка управлява в продължение на 10 години (69-79 г. сл. Хр.) Флавийските императори, както са известни Веспасиан и синовете му Тит (79-81) и Домициан (81-96), се опитват да ограничат ексцесиите на римския двор, да възстановят авторитета на Сената и да насърчат общественото благоденствие. Около 70-72 г. Веспасиан връща на римския народ буйната земя близо до центъра на града, където Нерон е построил за себе си огромен дворец след големия пожар, избухнал през Рим през 64 г. сл. Хр. На мястото на този Златен дворец той поръчва да бъде построен нов амфитеатър, където обществеността да се наслаждава на гладиаторски битки и други форми на забавление.
След почти десетилетие на строителство – сравнително бърз период по това време за проект с такъв мащаб – Тит официално открива Колизеума през 80 г. сл. Хр. с фестивал, включващ 100 дни игри. Обичан владетел, Тит е спечелил предаността на своя народ с работата си по възстановяване на държавата след мощното изригване на Везувий през 79 г. сл. н. е., което унищожава градовете Херкулаум и Помпей. Последните етапи от изграждането на Колизеума са завършени при управлението на неговия брат и наследник – Домициан.

Колизеума: Голям амфитеатър
С размери около 190 на 155 метра, Колизеума е най -големият амфитеатър в римския свят. За разлика от много по-ранни амфитеатри, които са вкопани в склонове на хълмовете, за да осигурят подходяща опора, Колизеумът е самостоятелна конструкция от камък и бетон. Отличителният екстериор е на три етажа със сводести входове – общо около 80, оддържани от полукръгли колони. Близо до главния вход на Колизеума е била Арката на Константин, построена през 315 г. сл. Хр. в чест на победата на Константин I над Максенций при Понс Милвий.
Вътре в Колизеума е имало места за повече от 50 000 зрители, които може би са били подредени според социалния им статус, но най-вероятно са били натъпкани в това пространството като сардини в кутия (съдейки по доказателства от местата за сядане в други римски амфитеатри). Сенниците са били разгърнати от най -горния сюжет, за да предпазят публиката от горещото римско слънце, докато гледа гладиаторски битки, лов, битки с диви животни и по-големи битки, като например макетни военноморски маневри, за които арената е била пълнена с вода. По -голямата част от бойците, които се биели пред публиката на Колизеума в древен Рим, били мъже (въпреки че имало и някои жени гладиатори). Гладиаторите обикновено били роби, осъждани престъпници или военнопленници.

Колизеума през вековете
Колизеумът е използван активно в продължение на около четири века, докато борбите на Западната Римска империя и постепенната промяна в обществените вкусове не слагат край на гладиаторските битки и другите големи обществени забавления до 6 век сл. Хр. До този момент арената вече е била доста повредена заради природни явления като мълнии и земетресения. През следващите векове Колизеума е напълно изоставен и използван като кариера за множество строителни проекти, включително за катедралите Св. Петър и Свети Йоан Латеран, Палацо Венеция и отбранителни укрепления по река Тибър. В началото на 18 век обаче различни папи се стремят да запазят арената като свещено християнско място, въпреки че всъщност не е сигурно дали ранните християнски мъченици са срещнали съдбата си в Колизеума, както се предполага.
До 20 век комбинация от метеорологични условия, природни бедствия, пренебрежение и вандализъм са унищожили почти две трети от оригиналния Колизей, включително всички мраморни седалки на арената и декоративните й елементи. Усилията за възстановяване започнаха през 90-те години и продължиха доста време, тъй като Колизеума продължава да бъде водеща атракция в Рим за туристи от цял свят.
