“Средновековната и късно средновековна Месемврия е уникално място… Градът е комуникативен, богат и привлекателен за търговци, майстори и учители. Църковното строителство е интензивно през Средновековието, събират се светини, поръчват се качествени икони”, разказва пред БНР проф. Емануел Мутафов, византолог и директор на Института за изследване на изкуствата при БАН. Към средата на XVI в. местното население е ангажирано със строителство на гемии за османския флот в резултат, на което се ползва с известни привилегии пред Портата.
Верската принадлежност на населението на Месемврия към Вселенската патриаршия принужддава голяма част от гърците да се изселват от Несебър в Гърция през 1925 г. Според изселническата легенда в бъчви за вино те взимат и част от ценностите, съхранявани в църквите на родния им град. Сред тях са мощите на Св. Модес, Св. Стефан, Св. Евпъл, Св. Теодор Хирон, Св. Теодор Стратилат. До 2019 г. те са били крити в домовете на потомците на изселниците от Несебър в новото им село Нова Месемврия близо до Солун. Те вече са изложени в църквата “Успение Богородично“ в селото до Солун. Този факт е обезпокоителен, тъй като споменатите артефакти са изнасяни от българска територия.
На въпроса как е редно да се решат споровете за изнасяне на артефакти, проф. Мутафов отговаря, че за този род престъпления има определена давност според международното законодателство. Смятам, че този проблем никога да бъде решен. Когато говорим специално за ръкописите, а и други ценности, които нашата армия изнася от Северна Гърция и се съхраняват в български сбирки в Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“, Националния исторически музей, Археологическия музей.
Те вече са повече от 100 г в България, ние сме проливали кръв за тях и са част от българската история. Но тъй като в моята битност като преводач, особено в разговорите на четири очи и на най-високо ниво, винаги гръцките политици поставят този въпрос, просто давам един аргумент на нашите политици да казват, че и от България и то в мирно време са изнасяни подобни артефакти. Това е част от нашата сложна балканска история и трябва да се забрави това, което се е случвало. Просто да се радваме на това, което притежаваме и да има свободен достъп на изследователи до двете страни на границата.
