fbpx

От кацането на Луната до COVID – пътешествие в света на конспирациите

Интересът към теориите на конспирацията в ерата на интернет, фалшивите новини и алтернативната истина е в своя исторически апогей. Заложено ни е да вярваме, че съществуват и други светове, криещи тайни и загадки, недостъпни за нас. Тази книга включва 13 емблематични теории на конспирацията като кацането на Луната и убийството на Джон Ф. Кенеди, както и съвременни предположения за смъртта на Джефри Епстийн и биологичните оръжия. Авторът представя доказателства в подкрепа и опровержение на всяка една от тях, като разкрива изненадващи истини, странни вдъхновения и необясними съвпадения.

Доктор Лий Мелър е криминолог, лектор, изпълнителен директор, музикант и автор на осем книги в областта на криминалистиката. Живее в Торонто, Канада, и е съосновател на Grinning Man Press.

НАЙ-ИЗВЕСТНИТЕ СВЕТОВНИ КОНСПИРАЦИИ, СЪБРАНИ В ЕДНА КНИГА

Човешката ни природа ни кара да подозираме и да вярваме, че в света има нещо повече, отколкото е видимо на пръв поглед; че най-големите тайни и истини остават скрити от нас. Каквато и да е причината, появата на нови и нови конспиративни теории е глобален феномен. Книгата „Разкритите конспирации“ (изд. Книгомания) от д-р Лий Мелър се впуска в преследване на гледните точки на някои от най-разпространените теории, които владеят умовете ни с десетилетия, като подробно ги пресъздава и ни разкрива връзките между тях. Сред 13-те описани и изследвани мистерии, измами и заговори ще прочетете за покушенията на братята Кенеди, инсценирано ли е кацането на Луната, какво се случва във военната база Зона 51 в САЩ, масоните и илюминатите ще въдворят ли Новия ред, възможно ли е да се контролира климатът от тайна инсталация, кои са „мъжете в черно“, има ли ЦРУ разработена тайна програма за контрол на съзнанието, какво знаем и не знаем за „убийството“ на Джефри Епстийн, случайна ли е появата на пандемията Ковид-19 и други.

Д-р Лий Мелър предлага на читателите разбираем и авторитетно написан текст, като разглежда задълбочено всяка теория на конспирацията. Книгата му се отличава с качествен и концентриран анализ на събитията и фактите, без ненужни описания или празни предположения. Лий Мелър е писател и криминолог, живее в Торонто. Изданията му за недостатъчно изследвания проблем с масовите убийства в Канада “Cold North Killers: Canadian Serial Murder” (2012) и “Rampage: Canadian Mass Murder and Spree Killing” (2013) се превръщат в бестселъри. През 2016 г. излизат от печат негови академични книги и текстове по криминология. Автор е на голяма част от книгата “The Crime Book” (2017), издавана в престижната поредица на DK „Големите идеи, обяснени просто“. През 2020 г. излиза “Behind the Horror: True Stories That Inspired Horror Movies”.

Книгата „Разкритите конспирации“ е подходяща за всички, които поставят под въпрос статуквото и които имат афинитет към темите съвременна история, медии и психология.

В първите страници д-р Лий Мелър изяснява коя е вечната тайнствена сила „Те“, която сме свикнали да обвиняваме, че забърква световните мистерии. Най-често ги свързваме със сенчестите елити в различни общества и исторически периоди: тамплиери, масони, евреи, илюминати, якобинци, рептили, извънземни, а в по-ново време: бизнес корпорации, правителства, международни организации. „Те“ са най-често обвинявани за това, че стоят зад теориите на конспирациите, описани в тази книга. По този повод писателят дава интересен цитат на Кристофър Ходап, който твърди, че:

„почти всички конспиративни теории съдържат в основата си две плашила: евреите и тайните общества, най-често масоните. Те само биват рециклирани и преименувани, отново и отново, в зависимост от събитията през последните 250 години“.

Още в началото Мелър грабва вниманието ни с анализа си за Операция „Сивият вълк“, като подробно изброява аргументите, които не позволяват на човечеството да повярва, че Адолф Хитлер се е самоубил. Темата е свързана и със следващата глава за „Пътят на плъховете“. Така се наричал тайният канал, чрез който Римокатолическата църква помага на нацистите да избягат от Германия след края на Втората световна война. Една по една са разказани съдбите на водачите от Третия райх – Хитлер, Борман и Менгеле, както и на помощниците им от Ватикана, и твърде вероятното продължение на живота им на другия край на света в Аржентина.

Особено горещи епизоди са разказите за мистериозната „Зона 51“ в пустинята Невада (дали там се крият намерени НЛО и се провеждат свръхзасекретени военни разработки) и за хомофобските операции на ЦРУ да „промиват мозъците“ с наркотици и LSD (т.нар. програма „МК-Ултра“ за контрол на съзнанието), както и да подготвят като „манджурски кандидати“ хора, способни да вдигнат оръжие срещу президенти, сенатори и кандидат-президенти. Книгата е ценна не само с детайлите за убийството на президента Джон Ф. Кенеди, но и за покушението на брат му кандидат-президента Робърт Кенеди в хотел „Амбасадор“ в Лос Анджелис. Заговорът и ликвидирането на двамата братя са отдавна разкрити конспирации с нестихващо ехо по света. Авторът д-р Лий Мелър с охота размишлява за средствата и за последствията на яростното противопоставяне на САЩ с другите големи геостратегически играчи – Русия, арабския свят в края на 60-те години на ХХ век и напоследък все по-отчетливо Китай.

Американският писател развенчава като инсценировка кацането на Луната на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин на 21 юли 1969 г. Припомнят се факти, снимки „неестествени като в холивудски филм“ и журналистически разследвания, както и глобалният интерес, синтезиран от щатския елит: че е по-важно светът да бъде информиран за някои факти, отколкото те наистина да са се случили.

В „Разкритите конспирации“ не са подминати и споровете „Плоска ли е Земята?“, както и използването на природни стихии като оръжия за масово изтребление – в т.ч. изливането на хербицида „Агент Оринж“ над джунглите на Индокитай, военизираният изкуствен интелект от рода на Скайнет във  филма „Терминатор 2“ и дори земетресението на 12 януари 2010 г. с магнитут 7-ма степен, разрушило Хаити и Доминиканската република – причинява 200 000 смъртни случая и материални щети за около 8,5 млрд. щатски долара. Венецуелският президент Уго Чавес обвинява правителството на САЩ, че „си играе на Господ, като тества апарати, способни да предизвикат екологични катастрофи“. Д-р Лий  Мелър свързва серия от секретни научни и разузнавателни програми в „система, която може да генерира екстремни и неочаквани климатични промени“.

„Разкритите конспирации“ боравят с актуалния световен дневен ред. „Убийството на Сет Рич“, коментирано и от Джулиан Асандж, е ключът към WikiLeaks, но и към избирането на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ през 2016 г. в неособено кавалерската политическа надпревара с кандидатката за първа жена-президент Хилари Клинтън. Красноречиво са пресъздадени и „Мистериите в живота и смъртта на Джефри Епстийн“ – Разкритието от лятото на 2019 г., че милиардерът Джефри Епстийн е сексуален насилник, разрази медийна буря по целия свят. Появяваха се жертва след жертва. Разчу се и изключителният списък на Епстийн за връзки със звездни личности. И тогава, насред фурора на скандала, фокусът внезапно се измести върху самия Епстийн, намерен мистериозно мъртъв в затворническата му килия.

Последният и най-горещ сюжет в книгата са конспирациите за КОВИД-19 – коя може да е причината за избухването на пандемията, хвърлила в хаос целия свят.

От първата до последната страница книгата предоставя американската гледна точка и прочит на „благодатната почва за всевъзможни теории на конспирациите“, обиколили цялото земно кълбо. От потопа дезинформации в електронните и традиционните медии изследователят д-р Лий Мелър синтезира разпрострелите се като атомни гъби подозрения за прикритата същност на най-големите политически скандали и сблъсъци през ХХ и ХХI век.

„Парадоксалното е, че възраждането и популярността на „плоскоземната“ теория на конспирацията през ХХI век почти изцяло съвпада с подобренията в информационните технологии. Въпреки огромните ползи от него интернет не само свързва изолираните в миналото конспиративни ядра, но хвърля върху човечеството дигитална мрежа от лъжи, грешки и дезинформация. В отговор на това страда доверието в официалните медии, които се чувстват длъжни да се съревновават за аудитория. Всяка теория на конспирацията в следващите няколко глави е била родена или разпространена в интернет. Макар в социален аспект да изглежда, че се обединяваме, дори и да е малко повърхностно, в психологически план явно се разпадаме.“ – д-р Лий Мелър

Откъси:

За масоните и тяхната организация

Разпространението на мита за тамплиерите се приписва на опитите на шотландските ложи да дефинират по-дълбоки корени от тези на английските им „събратя“. Освен това така пленяват и въображението на европейските масони, които интегрират мита за тамплиерите в своите учредителни истории. От онези времена насам този мит мутира в някои ложи така, сякаш масоните са потомци на строителите от Стария завет, създали Вавилонската кула и храма на Соломон, или на онези, издигнали египетските пирамиди, или на учениците на древногръцкия философ, религиозен проповедник и математически гений Питагор.

Писателят масон Кристофър Л. Ходап допуска, че макар мнозина от събратята му да знаят каква е разликата между масонската митология и истинската история на ордена, външните хора приемат митологията за достоверна. Подобна позиция отваря вратата пред широко разпространената заблуда, че масоните са дълбоко окултна организация. В действителност, точно като много от демонизираните тайни общества, за които ще стане дума в тази глава, масонството е основано от просветени мислители, поставящи здравия разум и науката над всичко останало. То обаче възниква в исторически период, когато ловът на вещици е ежедневие, затова членовете му са били принудени да обменят и изследват възрожденските си идеи в безопасността и потайността на ложите си. Дискусиите на тема религия или политика по онова време официално са били строго забранени в ложите.

Втората причина да се гледа с подозрение на масонството е, че значителен брой политици, свещеници, банкери и богати бизнесмени членуват в неговите редици. Макар масонството да прокламира универсално братство, в действителност през по-голямата част от историята си то представлява затворен клуб за подбрани влиятелни членове на обществото. Във времена на смут, когато монархиите и религиозните институции са застрашени от революционери и научни мислители, не е изненадващо, че благородниците и католическите свещеници не приемат масоните с добро око. Тази гледна точка е особено силно изразена при френските монарси и някои германски крале, но не и в Британия поради факта, че там членове на кралската фамилия заемат висши позиции в ордена.

Ходап с право нарича масоните „най-известното и най-малко скрито общество“, а теоретиците на конспирациите поддържат тезата, че повечето му членове тънат в блажено неведение за мегаломанските машинации, извършвани от тайния му елит. В същото време, отново според него, масонството няма върховен ръководен орган. Във всеки щат на САЩ съществува отделна суверен на Велика ложа със свои вътрешни правила, оглавяваща по-малките ложи в щата. Извън САЩ всяка държава си има своя Велика ложа, разполагаща със същата власт.

Независимо от това масоните са преследвани от тоталитарните режими при всякакви идеологии. Орденът е обявен извън закона в Съветския съюз, във фашистка Италия и в нацистка Германия, където масоните са изпращани в концентрационни лагери наред с евреи, цигани, хомосексуалисти и политически дисиденти. Преследването продължава и през XХI век в ислямските режими, в които се прилагат законите на шериата, там масоните биват екзекутирани. Дори във Великобритания на масоните се гледа с подозрение, благодарение на жълтата преса. В резултат на обвинения за масонско въздействие върху британската правораздавателна система, през последното десетилетие на ХХ век се стига до официални изслушвания, макар да не са намерени никакви доказателства в подкрепа на подобни твърдения. Независимо от това от съдии, полицаи и други британски правителствени служители се изисква със закон да обявяват принадлежността си към някоя масонска ложа.

В САЩ на масоните се гледа с добро око като цяло и те се приемат за благодетели на обществото. Това може би се дължи на факта, че заговорът за отхвърляне на колониалното британско правителство е дело на Джордж Вашингтон, Бенджамин Франклин, Джон Хенкок, Пол Ривиър и маркиз дьо Лафайет. Да, говорим за Американската революция!

Понастоящем в САЩ има почти два милиона масони, а отвъд границите – пет милиона. На масонството в САЩ и Канада не се гледа като на нещо тайно. Като изключим известните пръстени с квадрат, пергел и буквата „G“ в центъра – за думите „бог“ (God) и „геометрия“ (Geometry), които са символ на Великия архитект (вярата във върховния създател е задължителна за масонството), американските масони често носят тениски, катарами за колани и други аксесоари, указващи ложата, към която принадлежат. Сбирките им биват отразявани в местната преса без никаква причина за полемика.

Йерархията на масонското членство и много от ритуалите са обществена тайна. За пример можем да вземем процедурата по иницииране на новодошъл в ложата, която е известна отдавна. Първата степен е „чирак“. Лесно може да се разбере и какъв е ритуалът за следващата, която се нарича „калфа“. Ревниво се пази само церемонията, която изкачва масона до третата и последна степен „майстор“. Като изключим това, тайните на масонството се свеждат до ръкостискания, пароли, символи и други знаци в по-личен аспект. Те се споделят само от един масонски брат на друг, като изключение правят само убийството и измяната.

Из „Пътят на плъховете“

Може би най-голямото противоречие, свързано с ролята на Римокатолическата църква в издигането на нацистка Германия, Втората световна война и бежанските канали на нацистките „плъхове“, е степента, в която папа Пий XII и донякъде наследникът му Павел VI (Джовани Монтини) са подпомагали тези процеси. В двата полюса на мненията стоят двама британци: писателят и академик Джон Корнуел, който е известен с това, че нарича Монтини „Папата на Хитлер“, и покойният сър Мартин Гилберт, хроникьор на историята на евреите и Холокоста. Позовавайки се на писмата на папа Пий XII отпреди да заеме престола, в които той нееднократно свързва евреите с болшевизма, Корнуел твърди, че понтифексът е антисемит. В допълнение към горното, точно преди да стане папа, Пачели пише енциклика със заглавие Humani Generis Unitas, или „Единството на човешката раса“, чиято цел била да отхвърли антисемитизма, но без да прави нищо в тази насока. Вместо това се заявява, че „евреите са отговорни за съдбата си“. Това, комбинирано със стремежа на Пачели към папски абсолютизъм – идеята, че папската институция трябва да е силно централизирана и диктаторска, го води до сключване на конкордати и заговори с Мусолини, Хитлер и десни авторитарни режими. Гилбърт контрира с аргумента, че Пачели е използвал манастири, в това число и женски, някои от които дори на територията на Ватикана, за да скрие 4000 римски евреи, когато Гестапо неочаквано нахлува в италианската столица, за да прибере еврейската част от населението ѝ. Самият понтифекс подслонява стотици бежанци в личната си лятна резиденция Кастел Гандолфо.

Австралийският журналист Марк Арънс и бившият американски федерален прокурор и военен разузнавач Джон Лофтъс допускат, че „доказателствата отхвърлят възможността Ватиканът активно да е подпомагал Хитлер, но разкриват, че е помагал на военнопрестъпници, съзнателно е изпирал крадено имущество, за да защити инвестициите си в нацистка Германия, и е нарушавал нормите на международната дипломация“. Като посочва тайната подкрепа на папа Пий XII за „Черния оркестър“ – секретно общество на немската аристокрация и високопоставени офицери, които презирали националсоциализма и търсели начини да свалят Хитлер, Арънс и Лофтъс оспорват заключението на Корнуел, че Пий XII бил настроен пронацистки. В същото време те обвиняват Светия престол, че съзнателно е улеснявал функционирането на Пътя на плъховете: когато Худал се превръща в бреме, австрийският канал е заменен с този на Драгонович. Арънс и Лофтъс цитират доклади на британското и американското разузнаване, подкрепящи тази теза. Те проследяват следите на контрабандираното злато и изпраните пари до Банката на Ватикана. „Пресмятайки вероятностите“, те смятат, че мотивацията на Светия престол да поддържа каналите от бежанци е била печалбата, докато антикомунистическата аргументация е била далеч назад (ако изобщо е била фактор).

За късмет, скоро може би ще има отговор на въпроса дали папа Пий XII е бил сътрудник на нацистите, невъзпят герой или нещо съвсем различно от горните две. Когато папа Бенедикт XVI, сам той бивш член на „Хитлер Югенд“, славослови папа Пий XII през 2009 година, Мемориалният музей на Холокоста в САЩ и голям брой еврейски организации лобират пред Ватикана да разсекрети от архивите си над един милион документа, засягащи Пачели. Бенедикт XVI дава начало на този процес, а през март 2020 папа Франциск го завършва. Очаква се подробният анализ на документите да отнеме години, защото в кабинетите на Ватикана могат да работят само по 60 учени едновременно.

***

Докато Аржентина и Римокатолическата църква търпят световния укор за ролята си в спасяването на известни нацисти, САЩ и Съветският съюз също взимат под крилата си нацистки учени. Този разузнавателен проект в Съединените щати представлява засекретяване на военнопрестъпници в пустините на континенталния югозапад, където те разработват напредничави оръжейни системи в замяна на неглижиране на миналото им.

За разлика от Аржентина, Испания или Католическата църква, нито САЩ, нито СССР са мотивирани да осигурят подслон на нацисти заради някаква криворазбрана симпатия или идеологическа солидарност. По-скоро става въпрос за практическа необходимост.

През 1943 година германците започват масово производство на ракетите Vergeltungswaffe в „Мителверк“, подземен комплекс и концентрационен лагер край Нордхаузен в планините Харц. Миньорите и произвеждащите амуниции работници са роби от окупираната Европа. Около половината от доведените в Нордхаузен 60 000 души умират в резултат на нацистката жестокост, като не по-малко от 20 000 намират смъртта си по време на конструирането на ракетите Vergeltungswaffe-2 (V-2)16. V-2 е първата управляема балистична ракета с далечен обсег на действие. С дължина от 14 метра тя носи до 907 килограма взривно вещество. Предшественикът ѝ V-1 може да бъде свален от британските зенитни установки, но способността на V-2 да лети със скорост, по-висока от тази на звука, на височина от 80 километра, я прави практически недосегаема.

До септември 1944 година Лондон, Антверпен и няколко други западноевропейски градове са бомбардирани с V-2, като смъртните случаи са около 700018. Генерал Дуайт Айзенхауер, върховен главнокомандващ на съюзническите експедиционни сили в Европа, веднъж отбелязва: „Струва ми се, че ако германците бяха успели да усъвършенстват тези нови оръжия (V-2) шест месеца по-рано, отколкото успяха, нахлуването ни в Европа щеше да е ужасно трудно, може би дори невъзможно“.

С разгрома на Третия райх и съюзниците му в края на лятото на 1945 година, най-катастрофалната война в историята на човечеството като че ли отваря портата пред неизбежния конфликт между западните капиталистически демокрации и комунистическия СССР. Само че сега, след като САЩ хвърля атомни бомби върху японските градове Хирошима и Нагасаки, заплахата от ядрените оръжия се превръща в реалност. В светлината на една бъдеща война с апокалиптични мащаби, двете суперсили отчаяно желаят да приберат при себе си ключовите нацистки учени, особено онези, ангажирани с разработването на програмата V-2, за да се облагодетелстват от техния разрушителен гений, преди опонентите им да ги изпреварят в състезанието. Този „лов на нацисти“ се нарича по различен в двете държави: „Кламер“ в САЩ и „Осоавиахим“ в Съветския съюз.

Сред повече от 1600-те германски учени и инженери, получили подслон в САЩ, са и началникът на програмата V-2 генерал-майор Валтер Дорнбергер, физикът д-р Вернер фон Браун, оперативният директор на „Мителверк“ Артур Рудолф и генералният мениджър на „Мителверк“ инженер Георг Рикхай заедно с лекарите Ернст Щайнхоф, Валтер Зиглер и Валтер Ридел.

Мнозина от тези бежанци спокойно можеха да се изправят редом до Херман Гьоринг и Карл Дьониц в Нюрнбергския процес. Рикхай, Фон Браун, Дорнберг и Рудолф са имали среща на 6 май 1944 година, на която са обсъждали откъде да намерят допълнителни роби, които да заменят умрелите от изтощение в Нордхаузен. В крайна сметка се спрели на 1800 умели френски работници.

Тези „кламери“ прекарват огромна част от новите си американски животи в Националната лаборатория в Лос Аламос в Ню Мексико: рожденото място на атомната бомба. Лос Аламос е и бъдещата резиденция на един очилатко, чиито разкрития ще разтърсят света 45 години по-късно.

изкуство любопитно

Бяхте ли послушни през 2022? Дядо Коледа ви е подготвил “Брутална нощ”

На 2 декември, само в кината, с Брутална нощ посрещаме Дядо Коледа, който е по-различен от всичко, което сме виждали досега. Този Дядо Коледа носи сериозен емоционален багаж, има нулев толеранс към непослушните хора и раздава кофти подаръци от сърце. Филмът отдава почит на коледни класики като Умирай трудно и Сам вкъщи и умело комбинира елементите на напрегнат трилър, вълшебна приказка, комедия и […]

прочетете повече
пътешествия любопитно настаняване

Македонският лидер в СПА туризма с високи оценки в Booking

Носителят на високи оценки в световната мрежа за резервации Booking.com – Hotel Aurora Resort & SPA, е сред финалистите за златните статуетки на Балканските туристически награди 2022. Осмото издание на годишните награди Balkan Awards of Tourism Industry 2022 ще отличи най-добрите примери в туризма на Балканите и ще апелира за приятелство и добри отношения в […]

прочетете повече
изкуство любопитно

Поредицата “Училище за Добро и Зло”, която вдъхнови Netflix

Поредицата „Училището за Добро Зло“ от британския писател Соман Чейнани се превърна в истински феномен и мания за читатели на различни възрасти. Историята на двете приятелки Софи и Агата, попаднали в магично училище на приказките, вдъхнови и гиганта Netflix да създаде своя собствена екранизация на поредицата, която веднага се позиционира като едно от най-предпочитаните заглавия на платформата в България. Приказката обаче […]

прочетете повече