fbpx

Трябва да се види: Музеят Прадо в Мадрид

С над 1,8 милиона посетители годишно, музеят Прадо е сред най-посещаваните туристически обекти в Мадрид.

Музеят е уникално богат на картини на европейските майстори от ХVI до XIX, в основната му колекция присъстват изключително много картини на Веласкес, Ел Греко, Гоя (чиято колекция се радва на най-широко представяне), Рубенс, Йеронимус Бош с най-добрата колекция в световен мащаб именно в този музей, както още и Мурильо, Рафаел, Веронезе и др.

В световен мащаб музеят е определен като „най-голямата концентрация от шедьоври на квадратен метър“. Голяма част от хората на изкуството го определят като „не най-големият, но най-интензивният“. Прадо има около 950 скулптури, 64000 рисунки, 2400 щампи, 800 декоративни изкуства, 900 монети и 800 медала. Подобно на други големи европейски музеи, като Лувъра в Париж и Уфици във Флоренция, Прадо дължи своя произход на колекционерското хоби на управляващите династии през вековете. Той отразява личните вкусове на испанските крале и тяхната мрежа от съюзи и политически вражди, така че се превръща в колекция, ненадмината по специални художници и стилове. Много от творбите в музея са създадени по желание на няколко царе, любители на изкуството.

Школите на живописта в Испания, Фландрия и Италия (особено Венеция) имат водеща роля в Прадо. Има също така добри френски образци на Никола Пусен и Клод Лорен. Немските картини са с репертоар от едва четири творби на Дюрер и многобройните портрети на Менгс. Кратък е обзора на британската живопис, а що се отнася до холандската, най-силен неин представител е Рембранд.

Като по-малко известни аспекти на музея, но също така важна част от декоративните изкуства, са „Съкровището на дофина“ и изключителната колекция от гръко-римски скулптури.

Историята

Сградата на музея е построена по времето на крал Карлос III от любимия му архитект Хуан де Вилянуева (автор и на намиращата се наблизо Ботаническа градина, както и на Кметството). Ливадите, които тогава пустеели на това място, дали и името на музея (на испански „prado“ означава „ливада“).

Историческото и обществено-политическото развитие на Испания безспорно се отразява, както на облика на най-големите испански колекции, така и на принципа на тяхното създаване. Не прави изключение и музеят „Прадо“. Неговата история е още по-показателна поради това, че колекцията му до голяма степен е създадена благодарение на меценатството на испанските монарси. Техните колекции почти изцяло съставят експозицията на Прадо.

Началото на бъдещата колекция на Прадо е поставено от Карл I (1516 – 1556 г.), който от 1519 г. е император на Свещената Римска империя под името Карл V. Той осъзнава ролята на меценатството за възвеличаване на неговото войнствено и изпълнено с много завоевания и загуби царуване. При походите му из Западна Европа, той не пропуска и да купува големи колекции, има запазени инвентарни списъци на закупени от него платна.

Marq. Sta Cruz 1 005

Събиране на колекцията

През следващите години съществена роля за допълване на бъдещата колекция на Прадо изиграва фаворитът на новия крал Филип III (1598 – 1621), херцог Лерма. Херцогът купува в Италия „Благовещение“ на Фра Беато Анджелико и осигурява поръчки за великия фламандски живописец Питър Паул Рубенс.

През 1621 година на престола де възкачва поредния Филип, четвърти по ред (1621 – 1665), по чиято заповед са закупени големи колекции от всички краища на Европа. Най-значителната е колекцията на Чарлз I Английски, закупена по време на управлението на Оливър Кромуел. По този начин в Испания попадат „Успение на Богородица“ от Андреа Мантеня, „Светото семейство“ от Рафаел и редица творби от Тициан, Тинторето, Веронезе и други прочути художници.

След смъртта на Рубенс през 1640 г., в Испания попадат част от творбите му – „Трите грации“, „Градината на любовта“, „Селски танц“, „Портрет на Мария Медичи“ и почти цялата му лична колекция.

Откриване и управление на музея

Музеят Прадо официално е открит на 19 ноември 1819 г. като кралски музей на живописта с колекция от едва 311 картини. През същия период е издаден и първият каталог на музея.

Първият му директор, маркиз де Санта Крус, полага големи усилия за пренасянето на нови творби, като тези от дворците в Аранхуес и Гранха. Вторият каталог от 1821 г. вече съдържа описанието на 512 творби.

Днес Прадо притежава десет пъти повече картини, отколкото при основаването си. Това не бива да ни изненадва – в началото на XIX в., голяма част от многобройните картини, останали в кралските дворци, в сбирките на Ескориал, в други музеи и манастири, постъпват в Прадо. Различни частни лица също допринасят с даренията си за попълване на експозицията.

Междувременно, през 1845 година, внезапно възниква опасност от разделяне на сбирката между двете дъщери на Фердинанд VII, като по този начин е застрашен действащия от XVII в. до този момент, Закон за неделимостта на живописните платна от Короната. Кралица Изабела II изплаща част от стойността на картините на сестра си, за да запази целостта на сбирката.

През 1868 г., избухва испанската революция, Изабела II е изгонена във Франция, а Испания е обявена за република. Новото правителство отделя живописните произведения от личното имущество на кралете. По този начин богатствата се връщат на държавата, а музеят на практика се национализира.

В излезлия през 1873 г. каталог, той за първи път е назован Музей Прадо – име, което носи и до наши дни.

Създаденият през 1894 година Музей на новото изкуство лишава Прадо от част от картините му, предимно творби на испански художници от XIX век. Част от тези платна днес са изложени в Националния музей на съвременното изкуство, открит през 1951 година.

По време на Гражданската война, музеят Прадо е закрит и картините са евакуирани в Швейцария. На 7 юли 1939 година пинакотеката е отново отворена за посещения, но колекцията е напълно възстановена чак в началото на Втората световна война, когато преместените платна са върнати в Испания.

Днес музеят има филиал, който е тържествено открит през 1971 година в зданието Касон дел Буен Ретиро. Основната част от сбирката е от произведения на испански творци от XIX век. Нуждите от по-обширно пространство за разполагане на нарастващата колекция налагат разширяването му. Днес партерът включва сградата на архитекта Вилянуева и новата постройка в двора на църквата „Сан Херонимо де Реал“. Тук са разположени и магазин, кафе, ресторант и гардероб.

изкуство любопитно

Бяхте ли послушни през 2022? Дядо Коледа ви е подготвил “Брутална нощ”

На 2 декември, само в кината, с Брутална нощ посрещаме Дядо Коледа, който е по-различен от всичко, което сме виждали досега. Този Дядо Коледа носи сериозен емоционален багаж, има нулев толеранс към непослушните хора и раздава кофти подаръци от сърце. Филмът отдава почит на коледни класики като Умирай трудно и Сам вкъщи и умело комбинира елементите на напрегнат трилър, вълшебна приказка, комедия и […]

прочетете повече
пътешествия любопитно настаняване

Македонският лидер в СПА туризма с високи оценки в Booking

Носителят на високи оценки в световната мрежа за резервации Booking.com – Hotel Aurora Resort & SPA, е сред финалистите за златните статуетки на Балканските туристически награди 2022. Осмото издание на годишните награди Balkan Awards of Tourism Industry 2022 ще отличи най-добрите примери в туризма на Балканите и ще апелира за приятелство и добри отношения в […]

прочетете повече
изкуство любопитно

Поредицата “Училище за Добро и Зло”, която вдъхнови Netflix

Поредицата „Училището за Добро Зло“ от британския писател Соман Чейнани се превърна в истински феномен и мания за читатели на различни възрасти. Историята на двете приятелки Софи и Агата, попаднали в магично училище на приказките, вдъхнови и гиганта Netflix да създаде своя собствена екранизация на поредицата, която веднага се позиционира като едно от най-предпочитаните заглавия на платформата в България. Приказката обаче […]

прочетете повече