Тази зима у нас не е особено снежна, поне в градовете. Но какво е зимата без снежния човек?
Идеята за днешния празник – рожденият ден на снежния човек е на германския колекционер Корнелиус Граетц. И датата е избрана случайно – диницата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек.
Кога е бил направен първият снежен човек – никой не знае. Боб Екстайн, автор на книгата „Историята на снежния човек“, споменава за наличието на подобни снежни скулптури още в Средновековието. Той се позовава на различни изображения, намерени в европейски музеи, галерии и библиотеки. Най-ранните сведения за наличието на снежен човек, които Екстайн успява да намери, са в библиотеката Koninklijkе в холандския град Хага в творбата „Часослов“, която датира от 1380 г.
Най-обикновеният снежен човек се състои от 3 части, които представляват 3 големи снежни топки – най-голямата служи за основа, след това се слага втората по големина и служи за торс и накрая най-малката – за глава. Понякога за ръце служат клони или пръчки. Снежният човек често “държи” лопата или метла. За очи се ползват предимно въглени, носът е желателно да бъде от морков, а за уста могат да се ползват малки камъчета. На главата му има шапка, а около врата – шал. Нали така?
