Летните сцени продължават да радват почитателите на изкуството. На 14 август на Панчеревското езеро можем да гледаме операта на Джоакимо Росини „Пелеляшка”. В главното роля гостува Оана Андра от операта в Букурещ.
Завладяващата приказна история за малкото бедно момиче, което се превръща в принцеса, тук е леко видоизменена – героинята живее с доведения си баща и неговите дъщери. Няма я и добрата фея, която движи приказните трансформации в познатия на много поколения деца сюжет. Вместо нея действието ръководи наставникът на принц Рамиро, Алидоро. Няма тиква, няма магии, привидно няма и магични трансформации. Всичко се развива на ръба между сериозното и комичното – къде явно, къде полускрито, къде само с леко намигване. Елегантната режисура на Вера Петрова предизвиква усмивки и добро настроение дори там, където според либретото би трябвало да се чувстваме леко тъжни. „Много ми допада именно тази трактовка, при която героинята ми е активна, весела, жизнерадостна. Играла съм и версии, в които Пепеляшка е олицетворение на страданието, но предпочитам прочита на Вера Петрова”, споделя изпълнителката на главната роля Оана Андра. Дебютирала в ролята още като студентка, тя продължава да харесва музиката на Росини и специално тази негова опера. Това, за което публиката на софийската „Пепеляшка” може само да се досеща е, че за някакви си 40 секунди главната героиня се преоблича преди финалната си много красива ария. Освен Андра, софийската публика ще се срещне на 14 август с Хрисимир Дамянов (принц Рамиро), Атанас Младенов (Дандини ), Николай Петров (Дон Манифико ), Милена Гюрова (Клоринда) и др. Диригент Жорж Димитров, постановка: Вера Петрова.
Сценографията на Боряна Ангелова, е необичайна и в пълно съзвучие с режисьорския прочит на творбата. Огромни пъстроцветни яйца побират героите ту като стаи, ту като каляска, ту се превръщат в цветна градина. Свежото и ярко усещане от тези оригинални решения се допълва от пищните, умишлено решени на ръба между красивото и кича, костюми на Християна Михалева-Зорбалиева.
Макар и предизвестен, хепиендът не идва от само себе си. Росини е взаимствал само по-щастливата развръзка от творбата на Шарл Перо, при която Пепеляшка благородно се застъпва за злите и завистливи свои сестри. Преплитането на темите за прошката и любовта, смирението и надеждите, които се сбъдват, прави толкова интересен и харесван крайния продукт на сцената на Софийската опера и балет. Освен многобройните си други достойнства, операта „Пепеляшка” вдъхва кураж и оптимизъм в твърде смутните времена, в които живеем. Сега, в тази постановка – цели два века след написването и, сякаш виждаме Росини окуражително да ни намига с усмивка.
