
Има много замъци и дворци, които ни напомнят на истории за магьосници, хобити и гоблини. Посетете тези спиращи дъха магически дестинации и изживейте всоя собствена приказка. Пътуването и измислицата със сигурност вървят ръка за ръка…
Независимо дали става дума за кралски дворци или изоставени замъци, пътуването по света може да съживи любимите ви приказки. Така че вземете магическа пръчка, яхнете белия кон и направете виртуално пътешествие през някои от най-вълшебни места в света:
Замъкът Шийон, Монтрьо, Швейцария

Замъкът Шийон е островен замък, разположен на Женевското езеро, южно от Вейто в кантона Во. Намира се в източния край на езерото, на тесния бряг между Монтрьо и Вилньов, който дава достъп до алпийската долина на Рона. Шийон е сред най-посещаваните средновековни замъци в Швейцария и Европа. Бил е във владение на Савой, след това на Берн от 1536 до 1798 г., а сега принадлежи на щата Во и е класифициран като швейцарска културна ценност от национално значение. Fort de Chillon, неговият модерен аналог, е скрит в стръмната страна на планината.
Гент, Белгия

Гент е най-големият град в провинция Източна Фландрия и третият по големина в страната, надминаван по размер само от Брюксел и Антверпен. Той е пристанищен и университетски град.
Възниква като поселище при сливането на реките Шелд и Лейе и през късното Средновековие се превръща в един от най-големите и най-богатите градове в Северна Европа, с около 50 000 души през 1300 г.

Метрополисът, включително външната зона за пътувания, обхваща площ от 1205 кв км и има общо население от 560 522 към 1 януари 2018 г., което го нарежда на четвърто място по население в Белгия.
Десетдневният фестивал в Гент (Gentse Feesten) се провежда всяка година и се посещава от около 1-1,5 милиона туристи.
Дворецът Версай, Франция

Дворецът Версай е бивша кралска резиденция, построена от крал Луи XIV, разположена на около 19 километра западно от Париж. Дворецът е собственост на Френската република и от 1995 г. се управлява под ръководството на френското Министерство на културата. Около 15 милиона туристи посещават двореца, парка или градините на Версай всяка година, което го прави една от най-популярните туристически атракции в света.
Луи XIII построява обикновена ловна хижа на мястото на Версайския дворец през 1623 г. С неговата смърт Луи XIV разширява замъка в дворец. Той е любим резиденция и за двамата крале, а през 1682 г. Луи XIV премества седалището на своя двор и правителство във Версай, превръщайки двореца във фактическа столица на Франция. Това състояние на нещата продължава при кралете Луи XV и Луи XVI, които основно правят вътрешни промени в двореца. Но през 1789 г. кралското семейство и столицата на Франция се завръщат в Париж. През останалата част от Френската революция Версайският дворец до голяма степен е изоставе, а населението в околния град рязко намаляло.

Наполеон I, след коронацията си, използва Версай като лятна резиденция от 1810 до 1814 г., но не го възстановява. След реставрацията на Бурбоните, когато кралят е върнат на трона, той пребивава в Париж и едва през 1830 в двореца са направени значителни ремонти.
Дворецът и паркът са обявени от ЮНЕСКО за обект на световното културно наследство през 1979 г. заради значението им като център на властта, изкуството и науката във Франция през 17 и 18 век. Френското министерство на културата е поставило двореца, неговите градини и някои от неговите помощни структури в своя списък на културно значими паметници.
Кулата Виктория или Кулата на Рапунцел, Хъдърсфийлд, Великобритания

Castle Hill е планиран древен паметник в Almondbury с изглед към Хъдърсфийлд, Западен Йоркшир, Англия. Върхът на хълма е заселен най-малко от 4000 години. Кулата Виктория на върха на Касъл Хил е най-голямата забележителност в Хъдърсфийлд.
Хълмът е бил място за отдих от стотици години и лесно забележимите останки от някогашното обитаване са го превърнали в обект на легенди, спекулации и научни изследвания.
Замъкът Дънотар, Шотландия

Замъкът Dunnottar (на келтски: Dùn Fhoithear, „форт на стъпаловиден склон“) е разрушена средновековна крепост, разположена върху скалист нос на североизточното крайбрежие на Шотландия, на около 3 километра южно от Стоунхейвън. Оцелелите сгради са предимно от 15 и 16 век, но се смята, че мястото е било укрепено през ранното средновековие. Dunnottar е изиграл важна роля в историята на Шотландия до якобитските въстания през 18 век, поради стратегическото си местоположение и отбранителна сила.
Dunnottar е най-известен като мястото, където бижутата на шотландската корона са били скрити от нахлуващата армия на Оливър Кромуел през 17 век. Дънотар запада, след като последният граф на Кийт губи титлите си, като участва в якобитския бунт от 1715 г. Замъкът е възстановен през 20 век и сега е отворен за посещения.

Руините на замъка са разположени на площ от 3 и половина акра, заобиколени от стръмни скали, които се спускат към Северно море, на височина от 50 метра. Тясна ивица земя свързва носа със сушата, по която стръмна пътека води до вратата. Различните сгради в замъка включват кулата от 14 век, както и двореца от 16 век.
Замъкът в Дордон, Франция

Château de Beynac е замък, разположен в община Beynac-et-Cazenac, в департамент Дордон във Франция.Замъкът е един от най-добре запазените и известни в региона.


Тази средновековна сграда със своя строг външен вид е кацнала на върха на варовикова скала, доминираща над града и северния бряг на Дордон.
Замъкът Нойшванщайн, Германия

Замъкът Нойшванщайн е исторически дворец от 19 век на скалист хълм в подножието на Алпите в най-южната част на Германия, точно на север от австрийската граница.
Въпреки че основната резиденция на баварските монарси по онова време – Мюнхенската резиденция – е един от най-обширните дворцови комплекси в света, крал Лудвиг II от Бавария почувствал необходимостта да избяга от ограниченията, на които бил изложен в Мюнхен, и поръчал двореца Нойшванщайн в отдалечените северни краища на Алпите като убежище, но също и в чест на композитора Рихард Вагнер, на когото много се възхищавал.

Лудвиг избрал да плати за двореца от личното си състояние и чрез обширни заеми, а не от баварски обществени средства. Строежът започнал през 1869 г., но никога не е завършен. Замъкът е предназначен да служи като частна резиденция на краля, но той умира през 1886 г. и е отворен за обществеността малко след смъртта му. Оттогава повече от 61 милиона души са посетили замъка Нойшванщайн. Над 1,3 милиона души го посещават годишно, с до 6000 на ден през лятото.
Този замък със своя приказен вид е в основата на известното лого на Уолт Дисни.
Приятни приказни пътешествия!