Хелоуин идва в края на тази седмица и децата и в България вече избират костюмите, които ще облекат на този най-страшен ден. Любителите на силните усещания обаче не чакат този празник, за да се отдадат на мистерии и загадки. Знаете ли, че и в България има няколко „страшни“ места, които привличат любопитни и смели посетители по всяко време на годината. Едно от тях е прочутото със своята зловеща история село Шишенци.
Шѝшенци е село в Северозападна България. Намира се на 40 км западно от Видин, на 15 км северозападно от Кула и на 5 км източно от българо-сръбската граница.
Древна е историята на китното селце Шишенци. Още в началото на 19 век прословутият Дядо Шишко от Тетевен се заселва на едно от възвишенията. По-късно идват още преселници от Тетевенско и селото се разраства. И до днес местният диалект е силно повлиян от централния балкански говор, контрастирайки с околните преходни и северозападни говори.
За селото се носи славата като едно от най-страшните места в България. Според легендата, в района има самодиви. Някои от по-възрастните жители са категорични, че именно Шишенци е домът на самодивите. Никой няма смелостта да излезе вечер след като се стъмни. Почти всички залостват своите врати, а през нощта селски пътища опустяват. Според легендата причината за това е, че всяка вечер по улиците на селото се чуват викове на мъже, жени, деца и биене на тъпани. За тези разкази има много скептици, но местните споделят, че наистина хората настръхват и ги побиват тръпки и нямат смелостта да излизат, защото не знаят какво ги очаква навън.
Легендата гласи още, че ехтящите гласове на жени, деца и мъже са на жестоко убити хора. Преди много, много време сватбари се били запътили от съседното село, за да дават булка в Шишенци. Момичето обаче било желано от друг, който я искал за себе си. По пътя към селото на сватбарите им била устроена засада и всички били убити. От този ден нататък те бродят в околността – като призраци или като самодиви. Така и до днес мистериозната история се разказва от уста на уста в селото, а и извън него.
В опит за разбулване на паранормалните явления около Шишенци са написани много статии. Още толкова са и заснетите видеоматериали, направени са филми. Историите за призраци от миналото, които бродят нощем по улиците на опустялото село довеждат и много туристи, които искат да се уверят в истинността им.
В действителност това, което се чува през нощта, са единствено естествени звуци от животни. Предимно на чакали и сови. Съществуват и записи на блогъри, които са напълно аматьорски. От прекомерната и непрофесионална обработка на записа, се създава впечатление, че на записа се чуват глас на жена, звуци от тъпани, сватбарска музика и др. Не е изключено и местни жители, умишлено да създават въпросните звуци. Към момента не съществува научно доказателство за източника на въпросните гласове и звуци, ако въобще ги има. Тоест, никой не е доказал, че това са викове на мъже, жени, деца и биене на тъпани и кой евентуално ги издава.
А иначе според историческите сведения за селото, през лятото на 1950 година, по време на колективизацията, 37 членове на новосъздаденото Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) правят неуспешни опити да го напуснат. По това време и след Кулските събития от следващата година 14 семейства (51 души) са принудително изселени от селото. В края на 1951 година горянска група, водена от шишенчанина Вълчо Събин, участва в поредица престрелки с властите, при които загиват петима горяни и четирима войници, а след разбиването ѝ от Държавна сигурност 12 души от селото са осъдени като нейни ятаци.
Свидеото по-долу можете да се пренесете в Шишенци с поредицата на Българска история „Легендите оживяват“:
