В село Масуле, сгушено дълбоко в планините Алборц в Северен Иран, всяка гледка е… гледка от покрива.
Масуле (Masouleh) е построено отчасти нагоре по стръмен планински склон, за да предпази селото от наводнения в долината и от студените ветрове, които блъскат върха. Но за да се съобразят със стръмния наклон, причинен от промяна на надморската височина от 100 метра, жителите трябвало да намерят креативен начин за оптимизиране на пространството. Архитектурата на това приблизително 1000-годишно село е такава, че предната градина на всяка къща – както и ресторантите, кафенетата на открито и дори части от базара – реално са разположени върху на покрива на къщата под нея.
Векове наред покривите на тези къщи, изградени от глина, камък и дърво, е трябвало не само да издържат на влажния климат (в региона падат около дъждове и сняг всяка година), но и на тежестта на постоянния пешеходен трафик – жените, окачващи дрехи за сушене и търговците, продаващи цветни шалове и ръчно изработени кукли от малки щандове по алеите. В повечето къщи има голям прозорец, който обхващаше предната стена на стаята, за да пропуска слънчева светлина и топлина – една от традиционните техники за борба със студените зими. Много от по-старите домове в Масуле имат и зимна стая в задната част на сградата, изолирана с дебели глинени стени.
Масуле отдавна е търговски център – в продължение на векове хората идвали тук от целия регион, за да продават стоките си. А в началото на 20-ти век селото е използвано като крепост от движението Джангали, което се противопоставя на окупацията на Иран от османските, британските и руските сили.
С възхода на Масулех като популярна туристическа дестинация в Иран, понякога тесните улички напомнят повече на голям град, отколкото на спокойно село. С по-големите хотели, разположени на по-ниските нива близо до входа на селото, много туристи изглеждат доволни да останат близо до базара, който е заобиколен от кафенета и ресторанти на покрива. По-високите нива обаче обикновено са по-спокойни.
Една от забележителностите е районът Barf-Andaz, което означава „място за хвърляне на сняг“. „Тук, в Масуле, изгребваме снега върху покрива на съседа под нас“, казват местните хора. Тъй като е най-близо до склона на планината, зоната от 1-2 метра в задната част на всеки покрив е най-здравата част от конструкцията. Това е мястото, където изгребаният сняг се съхранява през зимата, като по този начин се минимизира вероятността от срутване на покрива.
Ако следвате стълбището до нивото над базара, ще стигнете до вътрешния двор на ресторант, където можете да си поръчате mirzah ghasemi – ароматно персийско ястие от тиква, патладжан, чесън и яйце, сготвено като яхния. Там можете да се насладите на ранна вечеря, докато вечерната мъгла се спуска, прониквайки по улиците и обгръщайки цялото село…
*със съкращения от BBC
