
от Phil Thomas за BBC
Норвежките острови Лофотен се превърнаха във вайръл сензация заради лятното слънце по време на „белите нощи“. Но сега, когато архипелагът се изправя за пръв път пред проблема с свръхтуризма, местните жители имат важно послание към посетителите.
Разположен на 300 км в пределите на Арктическия кръг, архипелагът Лофотен се издига драматично от морето с остри, назъбени планини. Приказните ледникови пейзажи и вълшебната 24-часова дневна светлина през лятото карат местните с гордост да го наричат „най-красивите острови в света“. Но не някой величествен връх или фиорд ме убеждава в това самонаречение, а едно крайпътно място.
На няколко крачки от селището Флакстад на остров Флакстадьоя виждам плаж, където водата преминава от тюркоазено в кристално прозрачно, стигайки до базалтови скали и бял пясък като захар. Пейзажът напомня повече на Егейско море, отколкото на Арктика – докато не видите скалистите планини над фиорда с последните снежни петна. От края на май до края на юли Лофотен е облян в непрекъсната дневна светлина, а в това безкрайно лятно слънце цветовете изглеждат още по-ярки. Изправен на пясъка, е трудно да си представиш по-идилично място.
Местните споделят, че 24-часовото слънце осветява островите с уникална светлина и посочват риболова по всяко време и голфа в 2 сутринта като характерни летни преживявания. Но каяци прекосяват водите през всички сезони, а планинари идват целогодишно за панорамни гледки от върховете над тихите фиорди и романтичните рибарски села. Понякога единственият звук е този на местните птици – морски орли, туфтени папагалчета и аки, коментира BBC.
Арктически свръхтуризъм

Архипелагът Лофотен се състои от седем основни острова на северозападното крайбрежие на Норвегия. Шосе E10 преминава през архипелага в продължение на почти 175 км, свързвайки пет от тях – Оствогьоя, Вествогьоя, Московнесьоя, Флакстадьоя и Гимсьоя – чрез впечатляващи мостове и тунели, улесняващи движението.
Посетителите не са нещо ново. Островите са били дом на едно от най-старите викингски селища в Северна Норвегия, привличайки търговци чак от Исландия. Стотици години хиляди моряци идвали всяка зима за риболов на арктическа треска – традиция, която днес живее в червените рибарски колиби (rorbuer), сега преустроени за туристи.
И все пак, туризмът достига дотук едва през последните 20 години, първоначално благодарение на подобрените пътища и фериботи, а по-късно – на социалните мрежи, които показват Лофотен на света. Красотата му вече не е тайна. Мястото, някога познато със сезонен поминък и търговия, се превърна в една от най-популярните дестинации в Норвегия. През 2023 г. островите са посетени от около един милион души – или 40 пъти повече от постоянното население от 25 000 души.
А с горещите вълни в Европа, които карат хората да търсят прохлада на север, и новите сезонни полети от Париж, Франкфурт и Цюрих, броят на туристите ще продължи да расте. Слабото норвежко кроне също помага.
Жителките Астрид Хауген и Фрида Берг споделят, че се радват да споделят родния си край и приветстват работните места (и новите барове и ресторанти), които туризмът носи, но се тревожат дали инфраструктурата ще издържи. Опасенията им са и за опазването на пейзажа и крехката екосистема, които правят Лофотен толкова специален.
Срещам се с тях на плажа Унстад – северозападния край на остров Вествогьой, едно от най-добрите места за наблюдение на полунощното слънце. Дори в 23:00 сърфисти се подкрепят в студените вълни, семейства похапват по скалите, а деца пискат в ледената вода. Планини обгръщат залива, а небето е едва по-светло от морето.
„Преди, когато казвах, че съм от Лофотен, хората не знаеха какво е това“, споделя Хауген. „Сега са виждали снимки и не могат да повярват, че това ми е ежедневната гледка.“
„И точно там е проблемът“, добавя Берг. „Това е наш дом – не просто фон за селфи. Когато някой хвърля боклуци или блокира пътя, е ужасно разочароващо.“
Много жители споделят същото разочарование. Не става дума само за броя туристи, а за поведението им. През седмицата си тук виждам много примери: кемпери бавно пълзят по тесните пътища край фиордите, спирайки за снимки, без да се интересуват от задръстването след тях. В 20:00 паркингът към планината Рейнебринген прилича на мол в Черен петък. Туристи се стичат, готови да изкачат 1 978 стъпала до върха.
Някои местни вече не издържат. В скорошно радио интервю кметът на Флакстад Ейнар Беняминсон предупреди за промяна в нагласите: „Преди 10 години само 2% от хората не искаха туризъм. Сега са около 25%.“
Разказ за две села

Както в много туристически райони, хората в Лофотен се тревожат, че все повече домове се купуват от богати външни лица. Някои се ползват като летни вили или краткосрочни квартири, което обезлюдява селата през зимата. В други места цели селища се превръщат в лъскави курорти.
Селцето Нусфьорд, на южното крайбрежие, илюстрира това. Историческо рибарско село със сгради от XIX век, разположени на тясна ивица край морето.
Постоянно население? 22. Годишeн брой туристи? 90 000.
След като риболовната индустрия се премества, Нусфьорд става обект на световно наследство на ЮНЕСКО, комбинирайки настаняване и „жив музей, където можеш да докоснеш, усетиш и вдишаш историята на крайбрежна Норвегия“, казва местният историк Ингрид Ларсен. Селцето остава очарователно – музеят в стара фабрика за чернодробно масло от треска разказва рибарската история, а по крайбрежната алея се усеща духът на мястото.
Ерлинг Хансен, екскурзовод, разбира тревогата на местните, но е прагматичен: „Без туризма, Нусфьорд вероятно вече нямаше да съществува.“
По-късно същата вечер в Хенингсвер – на 80 км от Нусфьорд – контрастът е осезаем. Дори в 22:00 селото гъмжи от живот. Тийнейджъри се събират на осветено футболно игрище на скален нос. Съседи боядисват вратите си – един в бяло, друг в синьо – и си разменят приказки с четки в ръка.
В пристанището рибари проверяват мрежите си. „Рибата кълве най-добре по полунощ“, казва един с усмивка.
Туризмът осигурява 19% от местните работни места. Денонощни риболовни турове дават на гостите вкус от традицията – и на местните допълнителен доход. Посланието е ясно: гостите са добре дошли, но както казва Хансен: „Ние не сме арктически Дисниленд.“
Нова стратегия

По-рано тази година норвежкото правителство даде право на общините с висок туристически поток да въвеждат туристически данък. Лофотен планира да го въведе през 2026 г. Приходите ще се използват за натоварената инфраструктура – повече паркинги, указателни табели по пътеките и т.н.
Кметът Беняминсон приветства тази възможност: „Вече няма да се налага да избираме между ремонт на училище или почистване след туристите.“
Това е част от по-широка, деликатна стратегия. Местни кампании показват ученици и жители, които призовават туристите да карат внимателно, да прибират боклука си и да не безпокоят дивата природа. Целта е и да се насърчи посещението целогодишно, за да се избегне пренаселеността през лятото и опразнените селища през зимата.
Назад на плажа Унстад, светлината става златиста. Ходя по брега с Хауген и Берг. Един сърфист хваща вълна, докато родители безуспешно се опитват да убедят децата си, че дори без нощ, трябва да си лягат.
„Трудно е“, казва Берг. „Искаме хората да обичат Лофотен – но не чак толкова, че да престане да бъде Лофотен.“
Тя обобщава дилемата. Туризмът финансира културни проекти, които иначе биха изчезнали, но безкрайните дни и тълпите изтощават местната търпимост и ресурси.
И все пак, Лофотен омагьосва. Върховете се обагрят в огън под залязващото слънце – тиха покана да останем още малко.
Сред тази красота има домове, училища, бизнеси. Местните се учат как да споделят магията, без да я загубят. Надяват се посетителите да направят нещо повече от това да се възхищават на гледката – да стъпват внимателно, да слушат с внимание и да помагат в опазването на това, което ги е привлякло тук.