Моаи са монолитни човешки фигури, издълбани от камък на Великденския остров в Източна Полинезия между 1250 и 1500 г. Почти половината все още са в Рано Рараку, основната кариера за моаи, но стотици са транспортирани оттам и поставени на каменни платформи, наречени аху, около периметъра на острова. Почти всички моаи имат прекалено големи глави три осми от размера на цялата статуя. Моаите са главно живите лица (aringa ora) на обожествени предци (aringa ora ata tepuna). Статуите гледали навътре – в земите на клана си, когато европейците за първи път посетили острова през 1722 г. Моаите са свалени в края на 18 и началото на 19 век, вероятно в резултат на европейските контакти или междуособни племенни войни.
Производството и транспортирането на повече от 900 статуи се счита за забележителен творчески и физически подвиг. Най-високият издигнат моаи, наречен Паро, е бил висок почти 10 метра и тежал 82 тона. Най-тежкият издигнат моаи е по-нисък, но слаб – в Аху Тонгарики, с тегло 86 тона. Има една незавършена скулптура, която ако бъде завършена, щеше да е висока приблизително 21 м и с тегло от около 145–165 тона.
Моаите са издълбани от вулканична пепел. Прекалено големите глави (съотношение три към пет между главата и торса, скулптурна черта, която демонстрира полинезийската вяра в светостта на главата) имат тежки вежди и удължени носове с отличителна форма на рибарска кука и извити ноздри. Устните стърчат в тънка линия. Подобно на носа, ушите са удължени и продълговати. Линиите на челюстта изпъкват на фона на пресечения врат. Торсовете са тежки, а понякога ключиците са фино очертани в камъка. Ръцете са издълбани в барелеф и са опряни в тялото в различни позиции, ръцете и дългите тънки пръсти са опряни на бедрата, събиращи се в хами (набедрена превръзка), като палците понякога сочат към пъпа. С изключение на един коленичил моаи, статуите нямат ясно видими крака.
Въпреки че моаите са статуи на цялото тяло, често ги наричат “главите от Великденския остров“. Това отчасти се дължи на непропорционалния размер на повечето глави на моаи и отчасти защото много от емблематичните изображения за острова, показващи изправени моаи, са статуите по склоновете на Рано Рараку, много от които са заровени до раменете им в пръстта. Някои от „главите“ в Рано Рараку са разкопани и телата им са видени и е наблюдавано, че имат маркировки, които са били защитени от ерозията.
