Дяволската кула очевидно е планина, но за тази емблематична забележителност обикновено има повече въпроси, отколкото отговори.
Съществуват няколко геоложки теории и предложения относно това как се е формирал в уникалната си форма, но нито една от тях не е 100% доказана. Дискусиите обикновено са много сериозни, само от време на време се насочват към свръхестественото, но тъй като никой няма абсолютно обяснение, легендите са склонни да се смесват с науката.
Дълго време вдъхновение и атракция за любителите на природата и планинските катерачи, Дяволската кула е първото място, обявено за национален паметник в Съединените щати. Получава тази честпрез 1906 г., тринадесет години след първото записано изкачване на планината от Уилям Роджърс и У.Л. Рипли през 1893 г.
Името Дяволската кула възниква през 1875 г. по време на експедиция, водена от полковник Ричард Ървинг Додж, когато според съобщенията неговият преводач е изтълкувал погрешно местно име, което означава „Кулата на лошия Бог“. Всички информационни знаци в тази област използват името „Дяволската кула“ (Devils Tower), следвайки географски стандарт за именуване, при който апострофът е пропуснат.
Индианските имена за монолита включват „Къщата на мечката“ или „Бърлогата на мечката“.
Според индианските племена киова и лакота, група момичета излезли да играят и били забелязани от няколко гигантски мечки, които започнали да ги преследват. В опит да избягат от мечките, момичетата се покатерили на една скала, паднали на колене и се помолили на Великия дух да ги спаси. Като чул молитвите им, Великият дух накарал скалата да се издигне от земята към небето, за да не могат мечките да стигнат до момичетата. Мечките, в опит да се изкатерят по скалата, оставили дълбоки следи от нокти в скалите, които били твърде стръмни за изкачване. Това са знаците, които се появяват днес по стените на Дяволската кула. Когато момичетата достигнали небето, те били превърнати в звездите на Плеядите.
Друга версия разказва, че две момчета от сиуксите се скитали далеч от селото си, когато мечката Мато, огромно създание, което имало нокти с огромни размери, ги забелязало и искало да ги изяде за закуска. Той почти бил стигнал до тях, когато момчетата се помолили на Създателя Уакан Танка да им помогне. Изкачили се на огромна скала, докато Мато се опитвал да ги стигне, оставяйки огромни следи от драскотини. Накрая си тръгнал разочарован и обезсърчен. Мечката се оттеглила на изток от Блек Хилс на мястото, което сега е Беър Бът. Орел, помогнал на момчетата да слязат от скалата и да се върнат обратно в тяхното село. Картина, изобразяваща тази легенда от художника Хърбърт А. Колинс, виси над камината в посетителския център в Дяволската кула.
В шайенската версия на историята гигантската мечка преследва момичетата и убива повечето от тях. Две сестри бягат обратно в дома си, а мечката все още ги преследва. Те казват на две момчета, че мечката може да бъде убита само със стрела, забита в долната част на крака й. Момчетата карат сестрите да заведат мечката до Дяволската кула и да я подмамят да мисли, че се катерят по скалата. Момчетата се опитвали да прострелят мечката през крака, докато тя многократно пробвала да се изкачи и се плъзгала обратно надолу, оставяйки всеки път нови следи от ноктите си. Мечката най-накрая се изплашила, когато стрела попаднала съвсем близо до левия й крак.
Северните шайени разказат друга легенда, която била чута от старец, докато пътували заедно покрай Дяволската кула около 1866–1868 г. Индианец решил да спи в основата на Bear Lodge до глава на бизон. На сутринта установил, че и той, и главата на бизона са били отнесени на върха на скалата – без да има път надолу. Там прекарал един ден и една нощ – на скалата, без храна и вода. След като се молил цял ден, заспал, а когато се събудил, установил, че Великата сила го е върнала обратно на земята, но е оставила бизонската глава на скалата. Старецът твърдял, че можела да се види ясно през далекоглед. По онова време кулата никога не е била изкачвана и никой не разбрал имало ли е горе наистина бизонска глава.
