Кралица Елизабет II почина тази вечер около 20:30 българско време.
През февруари тя стана първият британски монарх, който празнува платинен юбилей или 70 години на трона. Много експерти отбелязаха тогава нейното постоянство, отдаденост на обществената служба и способността й да остане над битката. Тя е преживяла повече кризи, отколкото много от нас могат да си спомнят, но въпреки това показваше желязна невъзмутимост. „Никога не се оплаквай, никога не обяснявай“ изглежда е бил нейният водещ девиз през годините.
Когато Елизабет сяда на трона през 1952 г., мнозина приемат това простo като любопитен факт. На фона на следвоенния период, когато жените са подтиквани да изоставят кариерата си и да се върнат у дома, 25-годишната съпруга и майка на две деца, заема най-влиятелната позиции в Англия. Жена начело на държавата.
За да добиете представа за преобладаващите по онова нагласи, ще цитираме облекчението, изразено при раждането на принц Чарлз през 1948 г. Според биографа Сали Бедел Смит, един лекар, който присъствал на раждането, казал, че „за цялата му практика, никога не е бил по-доволен да види мъжки полов орган на бебето”…
Управлението на Елизабет въвежда необичайна динамика в отношенията между съпруг и съпруга. И жените във Великобритания и извън нея отбелязват този факт. Перспективата Елизабет да бъде държавен глава – със съпруга си Филип в поддържаща роля, предизвиква навремето вълнение за жените от двете страни на Атлантика. Още през 50-те години анализатори отбелязват, че „в кралския дом Филип приема заповеди от Елизабет”. На церемонията по коронацията той има честта пръв да коленичи в краката на жена си и да се закълне, че ще й бъде верен…
Това, че Елизабет поема трона, когато вече е станала родител, също предизвика широк интерес. Не друг, а бъдещият премиер Маргарет Тачър (тогава млада, амбициозна и наскоро омъжена адвокатка, която скоро ще забременее с близнаци) написва през 1952 г. статия, озаглавена „Събудете се, жени“. Царуването на Елизабет, прогнозира Тачър, ще „премахне и последните парченца предразсъдъци срещу жените, които се стремят към най-високите места“. Новата елизабетинска епоха, пише Тачър, ще бъде белязана от „все повече и повече жени, съчетаващи брак и кариера“. Погледът към тези ранни сцени от нейното управление ни напомняне с какъв сексизъм е трябвало да се бори Елизабет по онова време. И как е трябвало да съчетава и да балансиране между ролите на монарх, съпруга и майка.
Разбира се, през годините е имало и упреци към нея. Като този дали не е прекалила в усилията си да не бъде видяна като прекалено отдадена на грижата за семейството си. Като показателен пример историци припомнят нежеланието на Елизабет да показва публични жестове на привързаност към децата си, когато те са още малки.
През тези 70 години Елизабет демонстрира способността си да играе много роли, ако не винаги лесно, то поне без извинение – да бъде съпруга и държавен служител, майка и експерт по политиката, баба и дипломат, вдовица и държавен глава. Може би в това се коренеше и обяснението на дългогодишното й управление.
Очаква се утре Чарлз да буде обявен за нов крал под името Чарлз III.
по материали от английската преса
