от Мария Мира
На 8 юли Русия и светът ще отдадат последна почит на филмовия режисьор и актьор Владимир Меншов. Церемонията ще бъде в Дома на киното в Москва, предаде РИА „Новости“. Човекът и творецът, който в разгара на Студената война спечели за СССР „Оскар“ за филма „Москва не вярва на сълзи“, си отиде от този свят на 5 юли на 81-годишна възраст.
По ирония на съдбата и правилата на Желязната завеса филмът „Москва не вярва на сълзи“ е триумф, но и тежка съдба за създателя си. Събира огромни опашки пред кината и билетите стават злато. По-късно е обявен за най-касовият съветски филм в историята след „Пиратите на ХХ век“, който излиза през същата 1980 година.
Това е годината на Олимпиадата в Москва, но и годината, в която си отива Владимир Висоцки, както и годината на съдбовния съветски филм с Москва, сълзи и вяра в заглавието, довел СССР до филмовата награда „Оскар“. Немислимо!
Владимир Меншов определя периода след излизането на „Москва не вярва на сълзи“ като най-тежкият в живота му. Зрителите са във възторг от филма, докато колегите и критиката буквално го съсипват.
„Бях млад, наивен и исках да разбера…“, разказва по-късно режисьорът пред руски медии, „Защо хората, които уважавам и обичам, с които споделям прекрасното си мнение за техните филми и постъпки, категорично не възприемат моя филм. Каква е вината ми? Къде сгреших? Разбира се, че някои хора ми подсказваха първия и най-верен отговор – завист. Сигурно е така. Но аз съм човек, който е чист в това отношение. Ако усетя, че изпитвам завист, анализирам себе си и достигам до причините на отрицателното си отношение към нечий успех…“
Във времената на премиерата на „Москва не вярва на сълзи“ в СССР се счита, че зрителският успех не значи нищо – зрителят е човек без ясни критерии и може да бъде подлъган. Но… Следва поредната изненада – филмът е предложен за „Оскар“. Разбира се, че всички са категорични – няма никакви шансове! В същата категория за „Най-добър чуждоезичен филм“ са: „Сянката на воина“ на Акира Куросава, „Последното метро“ на Франсоа Трюфо и „Доверие“ на Ищван Сабо. Сериозни филми на известни автори…
Годината е 1981. Съветските войски са навлезли в Афганистан, което става причина и за бойкота на Олимпиадата в Москва през 1980 година от страна на Запада. Рейган още не е нарекъл СССР „Империя на Злото“, но вече е морално готов да го изрече. Студената война е в разгара си.
На церемонията в Лос Анжелис наградата „Оскар“ се връчва от режисьора Франко Дзефирели и младата актриса Брук Шийлдс, която е популярна след участието си в „Синята лагуна“. Разбира се, че Владимир Меншов не получава разрешение да замине за САЩ. Според някои бил неблагонадежден, а според други – и без това Москва никога не би получила „Оскар“…
На сцената от името на създателите на „Москва не вярва на сълзи“ статуетката приема Анатолий Дюжев, културен аташе в съветското посолство. Благодарствената реч е произнесена със силен руски акцент, като казва, че приема наградата от името на режисьора Владимир Меншов и… Името на Вера Алентова, изпълнителка на главната роля на Катерина и съпруга на режисьора, е сгрешено в устата на получаващия наградата. Прозвучава друга фамилия.
Церемонията по награждаването е на 31 март, а в Москва заради часовата разлика вече е 1 април. Телефонът на Меншов прегрява от обаждания и поздравления, но той решава, че това са първоаприлски шеги.
Светъл път във вечността на Владимир Меншов – един творец, който остана себе си въпреки всичко и прескочи Желязната завеса на Студената война.
