Издателство „Книгомания“ представя новата научнопопулярна енциклопедична книга „Антарктида“ – впечатляващ разказ за най-непознатия континент на планетата и за българското присъствие сред ледения безкрай. Автори са проф. Христо Пимпирев и Иглика Трифонова – имена, които от десетилетия свързваме с българската полярна история, както и с книгите „Антарктическият стопаджия“(2024 г.).
Книгата събира най-пълната и актуална информация за Антарктида – до юли 2025 г. и представя континента в три големи части, обединявайки наука, история, география, приключения и човешки истории.
Първата част въвежда читателя в света на природата и феномените на Антарктида – нейния суров климат, геология, ледници, озоновата дупка, Южното сияние и причините мястото да е най-богатото на метеорити. Представени са и най-модерните технологии, които „виждат“ под леда, както и сравнение между Арктика и Антарктида.
Втората част е посветена на човешкото присъствие на континента – от първооткривателите до днешните изследователи. Читателят ще се срещне с имената и съдбите на пионери като Амудсен, Скот, Шакълтън, Бърд, Шарко и Моусън; ще надникне в техните кораби и домове, ще разбере как са оцелявали хора и животни сред ледената пустош. Разделът разказва за съвременните антарктически бази, за 11-те души, родени на континента, за трагедиите и престъпленията сред снеговете, за църквите, за изкуството и музиката в полярния свят – дори за концерта на „Металика“ в Антарктида.
- Корабите на полярните изследователи от Героичната епоха до днес – разказ за най-известните кораби на Антарктида – от дървените платноходи до модерните ледоразбивачи
- Къщите на пионерите, които все още могат да бъдат посетени и видени на континента, 100 години по-късно
- Домашните любимци на полярните изследователи – и защо на Антарктида са стъпвали котки, кучета, зайци, канарчета и дори… крави
- Антарктическите бази днес – надникване в техния живот и бит
- Има ли Антарктида местни жители и защо там са родени 11 души, които я наричат своя родина и имат биконтинентална идентичност
- Трагедии и престъпления сред снеговете – най-интересните случаи
- Кои известни личности са стъпвали на Антарктида
- Какво ядат полярниците и как са оцелявали през десетилетията
- Как са се обличали и оцелявали полярните изследователи преди и сега
- Храмове на вярата – църквите и параклисите на Ледения континент
- Какво изследват учените и как се развива науката там
- През очите на творците – как се рисува с морска вода и лед, как се танцува балет на носа на кораб сред ледовете, как науката става изкуство и подземните мюонни събития се превръщат в звук. Как публиката може да чуе въртенето на Земята, движението на атмосферата и на субатомните частици. И как Металика свириха на Ледения континент
- Кои са най-популярните митове и легенди за Антарктида – има ли извънземни, тайни нацистки бази, древно зло или Кракен в полярните води… или не
- Кои са технологиите, които помагат да разберем какво има под леда, под водата и във въздуха.
Третата част е изцяло посветена на българите в Антарктида – от първите фургони до днешното българско селище, от романтичните години на първите експедиции до модерната научна епоха с кораба „Св. св. Кирил и Методий“. Книгата показва живота, труда и приноса на българските учени, техните изследвания и постижения, както и вдъхновението, което Леденият континент носи на нашите творци.
За авторите:
Проф. Христо Пимпирев е преподавател, учен и полярен изследовател. Председател на Българския антарктически институт и директор на Националния център за полярни изследвания. Ръководител на 33български антарктически експедиции. Автор на 13 книги, 10 документални филма, един игрален филм и над 250 научни публикации. Носител на над 20 награди, сред които и „Ордена на Исабел Католическа“, присъдено му с указ на краля на Испания Фелипе VI. Проф. Пимпирев е включен в световна класация на стоте най-изявени полярни изследователи на земята. Пимпирев връх на о. Александър, Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на о. Ливингстън в Антарктида, както и новооткрит вид микроскопично водорасло (Muelleria pimpireviana) носят неговото име.
Иглика Трифонова е участник в шест български експедиции до Антарктида. Като фотограф и журналист публикува в български и чужди медии. Дългогодишен председател на Асоциацията на младите полярни изследователи (АПЕКС България). Член на Съюза на българските журналисти и на Българския антарктически институт. През 2022 г. е включена в световна класация на стоте жени в полярната наука и образование, които вдъхновяват следващи поколения млади изследователи да станат полярни учени. През 2023 г. на нейно име е кръстен нос Трифонова на о. Ливингстън за приноса й в популяризирането на Антарктика.
–––
От два малки фургона с площ 18 кв. м вече има цяло българско селище. Българските учени работят със свои колеги от цял свят и изследванията им дават своя достоен принос за решаването на глобалните научни проблеми.
В есента на 2025 г. започна 34-тата национална антарктическа експедиция и българският военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ вече прекосява Атлантическия океан на път към Ледения континент. България доказа, че е морска нация и излезе от полузатвореното си Черно море, за да прави научни изследвания в Световния океан и в ледените води на Антарктида.
Ние, българите, доказахме, че можем да работим като равни с нации, които са откривали с платноходи нови земи – като Испания, Португалия, Великобритания, Франция, докато ние сме били поданици на Османската империя.
От първата българска антарктическа експедиция отминаха 37 години. Това е нищожен период от 1300-годишната история на нашата държава, но през това време забутаната в югоизточния край на Европа балканска страна доби правото да определя съдбата на цял един континент и заедно с още 28 държави да управлява една десета част от нашата планета.
Благодаря ти, Антарктида! Щастливи сме, че те има! Бъдещите поколения българи ще имат възможността да живеят и работят в един много по-добър, чист и прекрасен свят.
