„Бащата“ от Флориан Зелер, заглавие, покорило много от големите театрални сцени на Европа, е трагикомичен опус за разпадащия се човек. 80-годишният Андре (Владимир Пенев) губи не просто паметта си, но и опорните, и смисловите точки на своята човешка същност. Опитите му да подреди откъслеците минало и настояще създават напрегнати и понякога абсурдни ситуации, в които дъщеря му Ана (Радина Кърджилова) също трудно опазва равновесие. Върху острия ръб на трагикомизма се движат и другите персонажи – Пиер (Юлиан Вергов), Лора (Теодора Духовникова), една жена (Мария Каварджикова) и един мъж (Константин Еленков).
Действието се развива в апартамента на 80-годишния Андре, който живее сам от години и вече проявява първите симптоми на деменция. Дъщеря му Ана се опитва в началото по деликатен начин, а с напредването на болестта и с решителност да се погрижи за него, като му осигурява болногледачки. Но Андре прогонва всяка една, защото е сигурен, че може да се справи сам.
С течение на действието ставаме свидетели на постепенния разпад, обземащ този очарователен и симпатичен в мърморенето си възрастен човек. Светът около него започва да изпълва с непознати лица (дали този Пиер е мъжът на дъщеря му или е напълно непознат, който живее в апартамента му), изчезват предмети, хора, спомени и реалности: буквално на сцената и въображаемо – в негово съзнание. За Андре светът става все по – неразбираем, а и заплашителен, хората около него губят лицата и имената си и опитите му да го проумее стават ту комични, ту драматични. Финалът е наистина затрогващ с вика на героя в болничната стая: „Искам да се върна у дома! Аз постепенно губя своите клони, своите листа! Не разбирам какво става! “.
Всъщност „Бащата“ е пиеса, в която постоянно се смесват реалности и вероятности и практически тя въздейства като трилър, за да достигне до крайност в неяснотата и загадката – какви са тези хора, които живеят в апартамента на Андре; дали наистина живеят там или той си въобразява; дали Пиер наистина е чудовище, което физически малтретира Андре или това е отново фикция; защо втората дъщеря Елиза никога не се появява; дали любящата дъщеря Ана живее в Париж или в Лондон…
„Бащата“ е предизвикателство, отправено от режисьорката Диана Добрева към всеки от нас: да се взрем в крехкостта на съществуването, в горчиво – смешната игра, която всъщност е човешкият живот…
Отдел „Маркетинг и комуникации“
