Само на 3 км. североизточно от Приморско, върху хребета на Маслен нос или там където Странджа планина обгръща морския бряг, е скрито и мегалитното скално тракийско светилище „Бегликташ”. То се явява най-големия отпечатък, който са оставили траките по южното ни черноморие, който става известен на науката чак през 2003 г.. Бегликташ /превод от турски – данъчен камък; беглик – данък, таш – камък/ бива сравняван и наричан „Българския Стоунхендж” не само защото представлява специфично подредени камъни в кръг върху скална повърхност, но и заради функциите които се вярва че е изпълнявало, а именно – слънчев часовник, календар и храм. Археолозите предполагат, че е било създадено около XIV в. пр. Хр. и функционирало до IV в. Още една от причините, учените да считат че тракийското светлище е било магично, а може би все още крие своята магия, е и разположението му до древния град Рaнули. Въпреки, че от своето откриване до ден днешен, местността Вълков егрек се изследва, археолозите все още не са разкрили цялата мистика наречена Бегликташ.
Факти за Бегликташ
Уповавайки се на знанията си за древните тракийци и техните вярвания, се счита че точно там те са отдавали своята почит на Бога – Слънце и Богинята – Майка. За това свидетелства и съхранилото се „брачно ложе” на двете божества, като от двете страни са разположени два жертвени монолита с издълбани улеи, където древните траки са изсипвали обредните течности – вино, мляко, зехтин и вода. Малко по – нагоре по скалната пътека е изсечен скалният трон на Бога – Слънце или т.нар. Стъпката на Бога”, от който се открива гледка към цялото светилище. Точно на срещуположната страна се намира и „Стъпката на Богинята”.
Бегликташ днес
Днес, Бегликташ е една от най-посещаваните забележителности, не само заради уникалната си структура, непокътнати древни скулптури и гледка спираща дъха, а и заради мистерията в която е обвита. Дори и най – здравомислещият човек, уповаващ се единствено на точната наука и отказвайки да вярва във всякакви суеверия, не може да отрече че древното светилище има своя собствена енергия. Вярва се че, само човек с чиста и непокътната душа може да премине през „пътя на изпитанието” – а именно лабиринт, образуван от система от скални коридори. Веднъж, стигайки до края и излизайки от него, човек може да се почувства зареден с позитивна енергия, оставяйки зад гърба си натрупаните негативни емоции. Но дали всеки може да се осмели да поеме по пътя на своето душевно пречистване ?! Съществува легенда, която гласи че точно тези скални коридори са пътят към царството на Хадес. Говори се че, че тракийският певец Орфей е минал през лабиринта за да спаси своята любима от подземното царство. Сред иманярите се разпространява друга легенда, а именно че там е заровено голямо богатство. Интересен е и произходът на името, който произлиза от турския език – беглик – данък, таш – камък. По време на турско иго, българите са били задължени да плащат данъци във вид на животни. Точно на това място, те са предавали добитъка на турците, като се говори че дори и самите те са чувствали необикновената сила на свещеното място и не са посмявали да вдигнат ръка срещу българите.
Тракийското светилище продължава да бъде изучавано както от любители археолози и историци, така и от учени. Може би един ден всички загадки ще бъдат разкрити, но дотогава мистичното светилище остава известно – като мястото, където Слънцето целува скалите, планината се слива с морето, а въздуха е осеян с позитивна енергия.
