„Есенна соната“ е спектакъл за онова в човека, което остава скрито зад социалните роли и привидното спокойствие. Пиесата, вдъхновена от едно от най-интимните произведения на Бергман, поставя в центъра сблъсъка между майка и дъщеря – среща, в която неизказаното и потиснатото излиза на повърхността. В този процес привидното спокойствие на ежедневието се разпада, отстъпвайки място на дълбоко екзистенциално преживяване.
Преди години удивително талантливият артист Кольо Карамфилов ми сподели, че „лицето е печатът на Бога“. Бергман е поет на човешкото лице – „другото лице“, невидимото, оттеглено в сянката на личността, трептящо под повърхността на привидната уравновесеност, извадена от търпение, екстатично изгубила равновесие. В „Есенна соната“ скритото лице, в ипостасите на майка и дъщеря, се появява, за да измести фокуса от привидното, да разруши привидната измамна обвивка на ежедневното и да превърне бита в битие. Това нощно лице е родено от сънищата, изпълнено със страсти, наранено, яростно, бясно. В това лице обаче просветва религиозна надежда. В „Есенна соната“ Бергман не посочва спасение, но разкрива жаждата за него. Спектакълът се състои в усещането за милост като събитие, а не като резултат.
Самото човешко усилие към милост превръща „Есенна соната“ в екзистенциално събитие с въздействието на антична трагедия – едновременно Медея и Електра.
РЕЖИСЬОР:
Крум Филипов
В постановката участват: Жорета Николова, Александра Василева, Албена Ставрева и Стоян Пепеланов.
Премиера: 23 и 24 април 2026 г.
