Италианска приказка в три действия

Столицата на Тоскана е един от най-красивите градове, които някога съм виждал. Същевременно величествен и уютен, спокоен и динамичен. За разлика от Рим, градът е много по-чист, подреден и компактен.

Флоренция е „люлката“ на ренесанса и неокласицизма в Италия. Ние разполагахме с три дни да й се насладим. Беше късно вечерта и веднага се отправихме към наетия, този път през сайта booking.com апартамент. Той се намираше в хубав административен район близо до центъра. Хванахме автобус от автогарата и след 15-20 минути стигнахме. Нашият хазяин, който бяхме предупредили за премеждията, през които преминахме, ни очакваше, за да ни даде ключовете. Апартаментът беше доста изискан –  просторен и уютен, в ретро-стил, съвсем в духа на Флоренция. Нощувката на човек тук ни излезе по около 25 евро на вечер.

До самия вход на кооперацията ни имаше джелатерия, която работеше от рано сутринта до късно вечерта. В нея освен меко казано уникални кафе и сладолед, се предлагаха и всякакви прясно-изпечени закуски. Бяхме толкова изморени тази вечер, че нямахме сили да търсим нито ресторант за хранене, нито супермаркет за пазаруване. Хапнахме по нещо набързо в джелатерията, подсладихме се със сладолед, качихме се в апартамента и спахме като пребити.

Следващите дни във Флоренция бяха страхотни. Наслаждавахме се изцяло на града, обикаляхме тесните му улички, любувахме се на замъците и на катедралите, на мостовете и на река Арно. Впрочем, 70 процента от световното изкуство се намира в Италия. А 40 процента от него е във Флоренция. Очите ни не спираха да поемат изкуство, а устите ни се наслаждаваха на вкусна италианска храна, много сладолед и хубаво вино. Пиршество на сетивата, откъдето и да го погледнеш.

Във Флоренция горещо препоръчвам да видите три неща. Първото е катедралата „Санта Мария дел Фиоре“. Второто – галерия „Уфици“.

Третото – най-красивия и известен мост над река Арно. Той се казва „Понте Векио“ и е осеян със златарски ателиета. Ние обаче повече се насладихме на гледките към реката, но това е друга тема.

Нека се върна на католическата катедрала „Санта Мария дел Фиоре“. Тя е третата по големина в света след „Св. Петър“ в Рим и „Св. Павел“ в Лондон. Построена е през 13 век и е висока цели 106 метра. Знаменитият й купол е дело на архитекта Брунелески. Катедралата е абсолютният символ на Флоренция, а мраморната й мозайка сякаш е доказателство за богатството на Тоскана. Площадът пред катедралата събира на едно място туристи, открити кафенета и улични музиканти по особено притегателен италиански начин.

Ако сте любител на изкуството обаче, не може да не посетите галерия „Уфици“. Ние го направихме и изживяването определено си заслужаваше. Билетите за галерията струват по 20 евро като могат да се купят както онлайн, така и на място. В една от най-посещаваните галерии в света, разбира се има опашка. За да влезем вътре чакахме около час. А за галерията си отделихме близо половин ден. Всичко в нея е впечатляващо – от римските статуи до оригиналните картини на великите италиански художници. Тук може да видите „Раждането на Венера“ на Ботичели и великолепната „Медуза“ на Караваджо. И още, и още, и още…

През последния ни ден във Флоренция компанията ни от шест човека се раздели на две. Едните имахме няколко часа, в които да се шляем из улиците на града и да хапваме от кулинарните му изкушения. А следобед щяхме да хванем влака-стрела на Ал Итало, който за два часа и половина да ни заведе във Венеция. Това важеше за четирима от нас. На други двама им предстоеше връщане за няколко часа в Рим и оттам пътуване към Венеция, където вечерта всички да се срещнем отново.

Тук е моментът да припомня, че няколко дни по-рано, малко преди да отпътуваме от Рим към Флоренция, единият от нашата задружна компания беше ограбен, след което остана без лична карта. И днес, той, заедно с още един придружител за подкрепа, трябваше да отиде до българското посолство в Рим, за да си изкара т.нар. пасаван, с който да може да се върне в България.

Да живеят скоростните влакове на Европа!

Слава Богу, всичко мина по план. Отново със скоростния влак на Italotreno , нашите приятели отидоха в Рим, свършиха работата си, след което от Вечния град се отправиха към Венеция.

През това време, както казах по-рано, останалите четирима от нас просто се наслаждавахме на последните си часове във Флоренция. В късния следобед се качихме на влака и след има-няма два часа бяхме във Венеция.