Три града за една седмица
3 част – Венеция
от Борислав Петров
Венеция ни посрещна точно така, както очаквахме – с романтични гледки, гондоли, тесни улички и много, много вода. Влакът-стрела, с който стигнахме от Флоренция ни остави на централната гара (Venezia Santa Lucia). Апартаментът, който бяхме наели предварително, отново през сайта airbnb, се намираше на около 15 минути пеша от гарата. Обадихме се на нашия хазяин Марко, който ни очакваше пред една от венецианските църкви в непосредствена близост до квартирата. Беше типичен италианец – позитивен и усмихнат, гръмогласен и галантен. Още щом ни видя се затича да помага на дамите с багажа. Заведе ни да се настаним, остави ни ключовете, набързо ни обясни къде са хубавите места за разходка, за хапване и за пийване и си тръгна.
И тук апартаментът ни беше хубав, просторен и стилен. С високи тавани, мраморен под, големи спални и всички удобства. Удоволствието да сме в него ни струваше само по 22 евро на човек за вечер.
След като се освежихме с топъл душ и студена бира, излязохме да се разходим. Имахме няколко часа преди да се върнем на гарата и да посрещнем приятелите си, които идваха от Рим. През тези няколко часа буквално се потопихме в този приказен град. Просто вървяхме и гледахме. Без цел и посока. Всичко ни се струваше нереално красиво. След това отидохме до гарата, посрещнахме нашите приятели и заедно с тях се потопихме във вечерна и нощна Венеция…
На другата сутрин станахме рано, защото нямахме търпение да обиколим града. Макар че беше октомври, навсякъде беше пълно с тълпи от хора. Нещо нормално, като се има предвид, че сравнително малкият град се посещава средно от 18 милиона туристи годишно. Това прави по около 50 хиляди души на ден.
Венеция спокойно може да се обикаля пеша. А може и с корабче, което е част от градския транспорт. За еднократен билет за 1, 50 евро може да се насладите на Canale Grande (Големият канал) по вода като изминете 4 километра сред най-красивите сгради на града. Повечето от тях са построени между 13 и 18 век.
Ако решите може да си наемете и някоя от многото 10-метрови гондоли. 40-минутна романтична разходка струва около 80 евро. Ако сте с половинката, качите се по залез слънце и искате серенада от гондолиера, цената може да стане и над 100 евро.
Задължителните места, които трябва да посетите във Венеция:
Едно от най-впечатляващите неща в плуващия град е известният площад Сан Марко.
В центъра на площада е разположена едноименната базилика, която е най-известната църква в града. Тя е типичен пример на византийска архитектура.
Впечатление прави и камбанарията, която се издига на 98,6 метра и е най-високото съоръжение във Венеция. Построена е през 16 век и е била използвана за морски фар.
Тук се намира и Palazzo Ducale или Дворецът на дожите. Това е готическа сграда, която в продължение на 10 века е била дом на дожите – най-влиятелните хора в града – държава. Дворецът е построен през 9 век.
Съвсем близо до двореца е красивият Ponte dei Sospir или Мостът на въздишките. Не се залъгвайте от името, то не идва от това, че по него непрестанно преминават влюбени двойки. Мостът е представлявал топла връзка между Двореца на дожите и венецианския затвор. В миналото, минавайки по моста, осъдените за последно са поглеждали към красотата и свободата на Венеция. След което, съвсем в реда на нещата, са въздишали дълбоко.
Във Венеция има още много какво да се види – музеите и катедрали сякаш са безброй. Ние обаче решихме да използваме повече от времето си, за да се „губим“ сред тесните улички и просто да се наслаждаваме на смайващите гледки. На същите тези улички е пълно както с безумно скъпи бутикови магазини и ресторанти, така и с евтини магазинчета за сувенири и с улична храна на съвсем достъпни цени. За сравнение – може да намерите много вкусна и доста голяма порция прясна паста „Болонезе“ на цена от 3-4 евро.
И така, изпълнено с много приятни и не чак толкова приключения, нашето италианско пътешествие беше към своя край.
Местните хора тук казват, че вечерта преди човек да напусне Венеция, трябва задължително да направи две неща – да хапне морска храна и да изпие чаша от любимото на италианците „Аперол Шприц“, съзерцавайки някой от красивите канали. След това може да тръгне.
Ние тръгнахме следващата сутрин. Пеша стигнахме до Piazzale Roma – това е изходът на Венеция и единственото място в града, което е достъпно за автомобили. От там си взехме шатъл от компанията ATVO, който срещу билет на цена от 12 евро на човек ни отведе на 40 километра от Венеция. А именно на летището в Тревизо, откъдето беше полетът на RyanAir към София.
Прочетете 1 част тук –
Прочетете 2 част тук –
