Излезе биографичната книга за модния дизайнер Карл Лагерфелд

Излезе биографичната книга за модния дизайнер Карл Лагерфелд

Ако е вярно твърдението, че котките имат девет живота, то модният дизайнер Карл Лагерфелд (1933–2019) има още толкова; директорът на парижкото бюро на модната библия WWD – Уилям Мидълтън – е успял да улови всички детайли от многобройните роли в личния и професионален живот на Лагерфелд, успял да рестартира френската модна къща – Chanel, да хвърли ръкавицата на своя вечен конкурент Ив Сен Лоран, да събере през годините внушителна колекция от книги, мебели, дизайнерски обекти и фотографии, да създаде своя собствена издателска къща, книжарница и фотографско ателие и да вкара няколко тона лед в парижкия музей Grand Palais заради представянето на Cruise колекцията на Chanel.

Биографията „Раят тук и сега. Необикновеният живот на Карл Лагерфелд“ от Уилям Мидълтънизлиза с логото на издателство Книгомания и се разпространява по книжарниците от 13 декември. Първите екземпляри от тиража бяха изложени в последните дни на 50-ия Софийски международен панаир на книгата в НДК. Стилното бяло томче от 432 с. е с твърди корици и една печатна кола цветни снимки.

Благодарение на добрата съвместна работа между Мидълтън и преводача на книгата Герасим Славов специално за българската публика на „Раят е тук и сега“ има включена глава, която прави българското издание на биографията прецедент: този текст е силен акцент от традиционната Гала на музея „Метрополитън“ в края на пролетта, посветена на модната легенда Карл Лагерфелд. 

Предизвикателен, ироничен, понякога дори саркастичен, талантлив, упорит, самоуверен и много раним – са само малка част от познатите и непознати черти на Карл Лагерфелд, които Мидълтън разкрива вследствие на личното си приятелство с Кайзера (прякор, с който се сдобива още в началото на кариерата си и който ненавижда). Биографът прекарва също така дълги години в проучване на живота на емблематичния дизайнер и срещите му с многобройните и разнообразни герои, които са гравитирали около него.

Една от най-вълнуващите връзки в биографичната книга, която преминава като нишка през цялото повествование, е с майка му Елизабет – себична, строга, сякаш неспособна на обич германска красавица, която оставя сериозни белези върху ранимата му душа. Лагерфелд споделя всеки успех и провал с нея, като се надява най-сетне да получи одобрението й. До края на дните си тя живее в апартаментите, които модният дизайнер сменя често в Париж. Прелиствайки страниците на книгата, човек остава с убеждението, че връзката им е напоена със страхове, очаквания и дълбоки вътрешни предизвикателства, които резонират най-силно в самия Карл. Елизабет много често присъства в книгата като спомени от хора от близкото обкръжение на дизайнера, които смятат, че въпреки аристократичното й излъчване има нещо страховито в поведението й. Подобно на майката в трилъра „Психо“.

Много далеч от този тъмен коридор в житейската одисея на Лагерфелд е връзката му с единствения мъж, в който е бил влюбен: Жак дьо Башер – бохем, вдъхновение и причина за емоционалния дуел с Ив Сен Лоран, който за кратко също споделял живота си с Башер. 

Между професионалните и интимните възходи и падения на Лагерфелд излизат на преден план многобройните му експерименти – с модата най-вече, но и с хората от близкото му обкръжение. От една страна, е възприеман за изключително ерудиран събеседник, от друга – като взискателен шеф, от трета – като ексцентричен герой. Карл Лагерфелд безспорно притежава таланта да размести пластовете в модата, да създаде свой собствен стил, да се справи с подозренията на френската аристокрация, че възраждането на почти банкрутиралата модна къща Chanel ще бъде провал. Не на последно място създава и поддържа през целия си живот впечатлението, че всичко му е позволено, защото, както казва Жан Кокто, „фриволността на смъртните“ е силно заразна и пристрастяваща.

Американският моден журналист Уилям Мидълтън, дългогодишен директор на парижкото бюро на модната библия WWD, създадена през 1910 година, e проследил всички възможни посоки в живота на Лагерфелд, срещнал се е с много от близките му приятели, бивши и настоящи работодатели (като сестрите Фенди, за които модният дизайнер работи повече от четири десетилетия) и безспорно е успял да направи видима и много ясно дефинирана представа за комплексната фигура на един ерудит, моден гений, безкрайна отдаден на работата и на собственото си разбиране за перфекционизъм мъж с ранимо сърце, прикрито под тъмното сако, черните очила и ветрило като моден герой. 

Поради големия интерес към биографията на модния дизайнер Уилям Мидълтън започва работа върху документален филм и е в преговори за продажба на правата върху книгата за филмирането й от голямо холивудско студио. 

Излезе биографичната книга за модния дизайнер Карл Лагерфелд

Много дълбок и интимен прочит за света на модния дизайнер, който всички познаваха като изтънчен интелектуалец, но никой не подозираше колко силно е повлиян от родителите му и техните високи стандарти. Полиглот, прецизен, дяволски умен и силно комбинативен, Лагерфелд бързо разбира, че светът на модата е неговото призвание. Между работните приключения и ангажиментите му, както към Chanel, така и към големият италиански бранд „Фенди“ (където Карл попада в изцяло женско царство, брандът е управляван от три сестри и техните наследнички), книгата е силно фотоувеличение на света на Карл – известен, както с високите изисквания към екипа си, така и към интимните си партньори. Всъщност, подобно на общоизвестното „Шерше ла фам“, и в живота на Лагерфелд майка му Елизабет Балман оставя следи, белези и …вдъхновение.

Краси Генова, редактор на „Раят тук и сега“

Откъс от книгата „Раят тук и сега. Необикновеният живот на Карл Лагерфелд“

Церемонията по връчването на наградата „Улмарк“, която дава тласък на кариерата на Карл, се провежда в петък, 10 декември 1954 година. Приемът привлича над хиляда гости – парижки дизайнери, международни журналисти, екипа на МСВ, актьори и светски личности. След церемонията Карл се връща в хотел „Жерсон“. Около 20,30 ч. той вечеря сам, а в 22,30 ч. сяда да напише писмо от осем страници до майка си, в което с подробности ѝ разказва церемонията.

Карл често твърди, че тя се отнася пренебрежително към кариерата му на дизайнер. „О, това е добре – казва майка му, когато той започва работа, – показва, че не си сноб, защото иначе никога не би се занимавал с подобно нещо.“ Вярно е, че по онова време модните дизайнери нямат общественото положение, което ще добият през следващите десетилетия. Но Елизабет Лагерфелд проявява по-голям интерес към работата на сина си, отколкото той предполага.

В допълнение към писмото Карл ѝ изпраща всичко, свързано с церемонията – кореспонденцията с МСВ, снимки от събитието, прессъобщения и изрезки от френски и международни вестници. В Хамбург Елизабет Лагерфелд събира всички тези материали в голяма синя папка.

Организира класьора в пет раздела, като старателно обозначава всеки от тях и добавя съдържание. На корицата залепя копие от печелившата рисунка на Карл. Добавя и някои от другите му рисунки от петдесетте години на миналия век, множество материали от първата му работа в „Пиер Балмен“ и други сувенири от първите му години в Париж. По-късно събира още една голяма синя папка, пълна с информация за втората му работа в модната къща „Жан Пату“.

Възможно е Елизабет Лагерфелд да е унищожила, както допуска Карл, юношеските дневници на сина си. Но тя пази тези две папки през целия си живот. Две години по-късно ги взима със себе си, когато с Ото Лагерфелд се пенсионират в Баден-Баден. През шейсетте години на миналия век ги пренася от Германия, когато се мести при Карл в апартамента му в Париж. През седемдесетте години отново ги взима, когато се премества в замъка му в Бретан. След смъртта ѝ се озовават в къщата на Карл в Биариц. След това, заедно с много други негови вещи, са прибрани в склад.

През декември 2021 г. в Монако, когато „Сотбис“ провежда първия от трите търга на наследството на Карл, двете папки се появяват за пръв път от десетилетия. Макар че са обявени като дело на Карл, по-точно би било за техен създател да се посочи Елизабет Лагерфелд. Очаква се двете да се продадат на цена между 2000 и 3000 евро, но са продадени за 189 000 евро.

В навечерието на продажбата в „Сотбис“ приятелката на Карл – принцеса Каролина от Монако – дава вечеря в Монако. Тя се състои в лъскавия конгресен център „Уан Монте Карло“, където се провеждат изложбата и търгът. Присъстват седемдесет и пет гости, сред които колекционери, приятели на Карл и хора, работили в тясно сътрудничество с него.

Също като всички големи вечери на Карл от десетилетия насам вечерта е организирана от Франсоаз Дюма. Масите са с бели бродирани покривки, които той колекционира отдавна, върху тях са подредени антикварните му сребърни прибори и един от неговите поразителни сребърни свещници, дело на Георг Йенсен. След вечерята има виртуозно изпълнение на Николо Паганини от Чарли Сиъм, английски цигулар и модел, когото дизайнерът много харесва, а в залата се извисява голям портрет на Карл от японския поп художник Такаши Мураками.

На следващия ден преди търга от „Сотбис“ ми позволиха да прегледам двете папки. Поставени бяха в стъклени витрини в изложба на мебели, произведения на изкуството и предмети от разпродажбата. От аукционната къщата бяха заснели някои материали от албумите, но не бяха анализирали внимателно съдържанието им (все пак във всичките търгове участваха около три хиляди предмета). Докато разглеждах папките, осъзнавайки богатството на информацията, която съдържат, останах изумен. В тях имаше съвсем нови подробности за ранната му кариера, материали, които никога не беше документирал. Опияняващо беше да се натъкна на толкова много информация за толкова известен човек като Карл – откритие, което поставя историята на нечий живот в нов фокус.

Двете папки бяха в безупречно състояние. Макар вестникарските статии да бяха пожълтели, снимките от пресата бяха лъскави и неизбледнели, а илюстрациите на Карл, някои от които бяха на седемдесет години, изглеждаха като току-що нарисувани. Появи се и едно малко смущаващо напомняне за десетилетията на тяхната неизвестност – докато разгръщах страниците на папката от 1954 г., от нея изпълзя малък кафяв паяк.

Освен че предоставят информация за ранните години на Карл, албумите хвърлят светлина и върху друг въпрос. Те дават по-добра представа за характера на Елизабет Лагерфелд. Събрани с толкова любов от нея и съхранявани през целия ѝ живот, те ясно показват, че това е майка, която дълбоко се гордее с постиженията на сина си.

На сутринта в деня на церемонията по връчването на наградата „Улмарк“ МСВ изпраща официално прессъобщение до журналистите по света. „Ако победителите тази година доказват, че творческите дарби могат да се развиват във всяка среда, те също така ясно показват, че модната илюстрация наистина процъфтява в Париж – се отбелязва в комюникето. – Победителите са от съвсем различни светове, но и тримата са учили под ръководството на парижки преподаватели.“

Международният секретариат за вълна представя тримата победители. Колет Браки е двайсет и две годишна френско-италианска студентка в Синдикалната камара за висша мода. Тя участва за пръв път в конкурса година по-рано, когато нейният проект за рокля се класира на четвърто място. Тазгодишният печеливш костюм, черно-бяло сако и пола, е изработен в ателиетата на Жак Фат.

Осемнайсетгодишният Ив Матийо Сен Лоран от Оран, Алжир, също е студент в Синдикалната камара. И той участва в конкурса предходната година и се класира на трето място в категорията за рокли. Всъщност според МСВ предишната му победа го насърчава да се премести в Париж, за да се съсредоточи върху кариерата си. През 1954 г. освен печелившия дизайн на рокля той има и друга рисунка, която се класира на трето място в същата категория. Неговият опит за първа награда е коктейлна рокля от черна вълна с изрязани рамене, изработена от студиото на Юбер дьо Живанши.

„Господин Карл О. Лагерфелд е роден в Хамбург преди двайсет и една години – обявява МСВ, като използва точната му възраст. – През изминалата година изучава модна илюстрация при мадам Нореро, дъщеря на художника Птижан, за която научава от Жак Фат. Живее във Франция от 1952 г. и се надява да постъпи на работа в някоя модна къща като дизайнер. С тази цел през последните шест месеца посещава и курсове по шивачество.“ Печелившият дизайн на Карл е изработен от модната къща на Пиер Балмен.

Вечерта се състои в „Театър дез Амбасадьор“ в градините на Шан-з-Елизе, в непосредствена близост до площад „Конкорд“ (от 1970 г. театърът е известен като „Еспас Карден“). Карл напуска хотел „Жерсон“ с такси малко след 16 ч. и стигна до „Амбасадьор“ доста преди началото в 18 часà. На сцената има няколко масивни свещника и големи букети цветя. В задната част на сцената има червени кадифени завеси, на които са разположени трите печеливши проекта, увеличени в по-голям от реалния мащаб. Подиумът се простира навътре в залата.

Застанал на сцената, Карл е красив, с високи скули и пълни устни. Облечен в тъмносив костюм от мека вълна с три копчета, бяла риза с двойни маншети и тясна вратовръзка. Лъскавата му черна коса е вдигната във висока прическа. „Косата ми беше доста дълга, но беше покрита с брилянтин, за да се държи – разказва по-късно той. – Бях с морава вратовръзка, много необичайно за онова време, която си бях купил в първия бутик на Пиер Карден.“

Карл е в двойка с Мари-Терез, звезден модел, тясно свързана с модната къща „Балмен“ (веднага след церемонията тя заминава на обиколка в Южна Америка с дизайнера). Мари-Терез е облечена с палтото на Карл, с голямото деколте отзад, с велурени ръкавици, къса тройна огърлица от перли и широкопола шапка с воал. Карл стои до нея, до увеличеното копие на рисунката си, пред фаланга от фотографи в тъмни костюми с обемисти фотоапарати и огромни светкавици. Светкавици обстрелват победителите, докато новинарските камери записват сцената.

Карл забелязва, че рисунките, класирани на второ и на трето място, са по-малки и са преместени отстрани на сцената. Не проявява великодушие към подгласниците си. „Бяха почти невидими – пише той на майка си, – а втората награда в категорията за палта беше особено сложна и грозна.“

Също толкова безпощаден е и към другите победители. Карл смята, че Браки и Сен Лоран са изключително нервни на сцената, а той е съвсем спокоен под светлината на прожекторите, стои до Мари-Терез, прави корекции по палтото, позира заедно с нея. И смята, че този модел получава най-големите овации на публиката. „Мадам Нореро ми каза, че хората около нея са били много ентусиазирани, смятайки, че палтото е новаторско и смело – казва Карл на майка си. – В сравнение с него другите не изглеждаха толкова съществени.“

Той критикува другите модели. Смята, че костюмът на Колет Браки е лошо направен, платът е тежък и шапката, за която предполага, че е част от колекцията на „Фат“, не подхожда. Отрицателно настроен е и към печелившия проект на Сен Лоран. „Роклята беше добра, макар да я намирам за много банална – пише Карл на майка си. – Не е ли ужасно? Дизайнът е изискан, но не е много вълнуващ. А и толкова прилича на другите рокли, които „Живанши“ правят от две години насам.“

Карл смята, че има практически причини, поради които неговият дизайн е по-добър. Той е единственият кандидат с рисунка, която показва предната и задната част, а това според него може да повлияе на качеството на продукцията. Другите кандидати явно не присъстват на пробите на своите проекти. Карл го прави.

Церемонията започва със скеч на френската актриса Одет Жоайо. След това всеки модел минава по подиума, а победителите застават пред микрофона и им задават въпроси. „След събитието някои казаха, че сякаш съм свикнал да бъда в светлината на прожекторите – пише Карл. – Много хора, с които току-що се бях запознал, ме поздравиха, че съм бил толкова прям.“

Наградата е връчена от Телма Суийтинбъро от МСВ, която впоследствие става моден редактор (допринася за възхода на „Уименс Уеър Дейли“ през шейсетте години). През 2007 г., когато Суийтинбъро умира на деветдесет и седем години, Карл скицира по памет дрехите, с които е облечена в онзи ден – сив ансамбъл от мека вълна на Жак Фат. „Тя беше толкова елегантна – спомня си той. – Отидох в „Лашом“ и ѝ поръчах цветя.“

След церемонията сервират коктейли и предястия, но Карл е съсредоточен върху създаването на контакти. „Не съм дошъл да пия, камо ли да ям.“ Той разговаря дълго със Суийтинбъро и Пиер Балмен. Дизайнерът поздравява Карл за проекта му и леко го провокира, намеквайки, че един толкова млад човек ще трябва да свиква с грубия свят зад кулисите на висшата мода. Балмен прави комплимент на Карл и за вратовръзката му от „Карден“. „Кадифената вратовръзка свърши работа – пише Карл на майка си. – Дали беше проява на добър вкус, не знам. Но я забелязаха, а това е единственото, което е важно за мен. Не ме интересува какво казват хората, стига да кажат нещо.“

Макар едва на двайсет и една години, в писмото до майка си Карл създава впечатлението, че е безучастен към критиката. Това е публичната му позиция през по-голямата част от живота му. „Завърши така, както и започна – отбелязва Аманда Харлек, когато научава за неговия коментар. – Преструваше се, че не го интересува какво мислят хората за него, а всъщност изключително много се вълнуваше.“

Когато тълпата оредява, Пиер Балмен дръпва Карл настрана за частен разговор. „Предложи ми да отида при него след Нова година и да се присъединя към екипа му. Иска да проектирам колекцията му за бутика. Това ще е „малката колекция“, както я нарича той, по-добра от тази в бутиците, защото ще включва две проби. Ще трябва да започна работа веднага. Иска да отида в офиса му в понеделник, преди да отлети за Венецуела, където ще прекара празниците.“

Карл допуска, че няма да се изненада, ако получи и други предложения. Жак Фат умира от левкемия само няколко седмици по-рано, едва на четиресет и две години (Карл пази няколко статии за погребението му). Шарл Симони, който представлява модната къща, като че ли проявява интерес към Карл. „Господин Симони не ме изпускаше от очи – казва Карл на майка си. – Да започна работа там, би било триумфално, но и много тъжно.“ Не е такъв оптимист относно възможността за предложение от „Шанел“.

„Защото старата госпожа е твърде глупава“, заявява той на майка си. Провежда още един разговор със Суийтинбъро и мадам Нореро. Модният директор на МСВ поздравява преподавателя, че има толкова талантлив ученик. „Говориха за нея по време на представянето и дори споменаха баща ѝ, така че и за нея беше добре, както и за мен – казва Карл на майка си. – На площад „Перер“ винаги ще ме сочат за пример.

Дори да ме загуби като ученик, от това ще има огромна реклама.“ Първият моден триумф на Карл е неразделен от първия му опит за отразяване в пресата. „Днес се появи отзивът в „Офисиел“ – пише той за една от първите статии. – Много е хубав.“54 Цялата френска преса е ентусиазирана. „Три надежди за висшата мода“ е заглавието в „Орор“. „Тези млади победители веднага могат да си представят надеждите за блестяща кариера във висшата мода“, пише „Франс Соар“.

Германската преса, получила комюнике на немски език, се спира на Карл, разбира се. „Сензация в Париж: човек от Хамбург печели“ е заглавието в „Берлинер Моргенпост“. Вестникът отбелязва, че Карл учи при мадам Нореро, прави връзка с Жак Фат и завършва с въпрос: „Кариера в Париж?“.

Когато се прибира за Коледа в елегантната градска къща на родителите си на Харвестехудер Вег 65, Карл е обект на първия си голям журналистически материал. „Това беше най-щастливият момент в живота ми“, каза Карл пред „Билд“, когато посетихме младия мъж от Хамбург, чийто баща е директор на млекопреработвателната компания „Глюксклее“.“ Карл обяснява как винаги е бил запленен от модата, споменавайки, че когато бил на две години, критикувал облеклата на гостенките в дома им, което силно смущавало майка му. В статията се съобщава, че започва работа в „Пиер Балмен“ на 3 януари, като се заключава: „Този 21-годишен младеж ще направи страхотна кариера в модата“.

Вниманието, с което Карл събира всички изрезки, значението, което отдава на фотографите и операторите, документиращи приема, са доказателство за това колко значима е за него реакцията на пресата. За една нощ той става фигура в света на парижката мода. А успехът в модата завинаги се слива с медийното внимание.

Докато това става, Карл си дава сметка, че спечелването на наградата „Улмарк“ е изключително важно. Седи в стаята си в хотел „Жерсон“ и довършва писмото до Хамбург чак след полунощ. „В общи линии съм по-щастлив, отколкото смеех да се надявам – обяснява той на майка си. – Докато пиша това, всичко се връща като на филмова лента.“

Карл знае, че трябва да се възползва от победата си. „Международният секретариат за вълна беше провел същото състезание година по-рано, както и две поредни години след това – посочва по-късно той. – Но никой не знае какво е станало с победителите през тези години.“

Avatar photo

zavedime

Сайт с идеи за пътешествия и за свободното време. Вдъхновяващи истории за близки и далечни дестинации, новини от света на културата - вкл. нови книги, филми, сериали, музика...

Italy
пътешествия любопитно

Бебе напишква сервитьор, такос в такси и изоставени туристи: 5 невероятни истории от пътувания

Понякога най-незабравимите моменти от едно пътешествие нямат нищо общо със забележителностите, луксозните хотели или красивите плажове. Те се случват съвсем неочаквано – в ресторант, в такси, на детска площадка или край пътя. CNN Travel събра пет кратки истории, които доказват, че най-хубавите спомени често са онези, които никой не е планирал. Изданието представи новата си […]

прочетете повече
Frankie Cooper, MobLand
изкуство любопитно

Най-добрият злодей на 2026: Джони Флин засенчи останалите звезди в MobLand

В криминалния хит на Paramount+ – MobLand, участват имена като Том Харди, Пиърс Броснан и Хелън Мирън. Но във втория сезон един сравнително непознат за широката публика актьор успява да открадне вниманието. Това е Джони Флин – музикант, композитор и актьор, чието превъплъщение в безскрупулния Франки Купър предизвика възторга на критиката. Колко убедителен трябва да […]

прочетете повече
буря, Китай, мания
пътешествия любопитно

Плащаш $135, за да преживееш тайфун: новата туристическа мания в Китай

Представете си, че плащате за туристическо преживяване, в което вместо слънце, плаж и спокойствие ви очакват ураганни ветрове, придошли води и симулирани природни бедствия. Звучи странно, но именно подобна атракция привлича посетители в Китай. За необичайната тенденция разказва американското туристическо издание Fodor’s Travel. Тя е част от нарастващия интерес към екстремни преживявания, при които туристите доброволно се […]

прочетете повече