Един от най-вълнуващите и ценени музиканти на нашето време застава на диригентския пулт за първия концерт на Софийската филхармония за 2022 г. На 6 януари Юлиан Рахлин ще поведе оркестъра с впечатляваща програма, която включва рядко изпълняваните Симфония №104 „Лондонска“ от Хайдн и „Годишните времена“ от Глазунов.
Многостранен талант Рахлин извайва кариерата си с най-големите световни оркестри под диригентството на Лорин Маазел, Рикардо Мути, Владимир Ашкенази, Волфганг Савалиш, Бернард Хайтинк, Марис Янсонс, Джеймс Ливайн, Невил Маринър, Зубин Мета, Йехуди Менухин, Роджър Норингтън, Кшищоф Пендерецки, Андре Превен, Мсистлав Ростропович и Ека-Пекка Салонен. Сред партньорите му са Марта Аргерич, Наталия Гутман, Йефим Бронфман, Гидон Кремер, Юрий Башмет, Максим Венгеров, Миша Майски, Ланг- Ланг, Жанин Янсен.
С препоръките на Марис Янсонс, Юлиан Рахлин започва да учи и дирижиране. Наравно с карерата си на цигулар и виолист той се утвърждава и като диригент с характерен динамичен стил, витална интерпретация и все по-налагащо се присъствие на международната сцена. След дебюта си на диригентския пулт през 1998, той работи с Академията „Сейнт Мартин ин дъ Фийлдс“, филхармонията на Копенхаген, Английския камерен оркесър, Израелската филхармония, симфоничния оркестър на Люцерн и Камерния оркестър на Цюрих. Главен главен гост-диригент е на „Royal Northern Sinfonia“, Филхармоничния оркестър на Турку и Симфоничния оркестър на Кристиансан. Изявява се с оркестър „Камерата“ – Залцбург, Немската камерна филхармония, ансамбъл „Московски виртуози“ и Словенската филхармония.
Програмата, която Юлиан Рахлин е избрал да представи в София вкючва две бижута на класическата музика.
104-тата симфония на Хайдн, която завършва не само 12-те Лондонски симфонии, но и цялото симфонично творчество на Хайдн, въплъщава най-добрите черти на неговия късен стил. Написана е в четири части, основани на контрастно редуване на темпата, и е изпълнена с радостта от битието и мотиви от разнообразни фолклорни източници – песенни и танцувални.
Ученик на Балакирев и Римски-Корсаков, музикален наследник на „Могъщата петорка“, Александър Глазунов изучава с голямо внимание и творчеството на Чайковски (който от своя страна също оценява високо способностите на младия си колега). Стилът на Глазунов обединява най-добрите традиции на руската музика – епична сила и жива емоционална изразителност, бляскава оркестрация и дълбочина на симфоничното развитие. А балетната му музика продължава традицията на „симфоничните балети“ на Чайковски. Едноактният балет „Годишните времена“ („Сезоните“) е композиран през 1899 и завършен през 1900 по поръчка на директора на императорските театри Иван Александрович Всеволожски. Творбата превъплъщава един от вечните митове за възраждането на природата след зимния сън, за прекрасното лято, пълно със слънчеви дни, и идването на есента, която дава обилни плодове. Оптимизмът, така присъщ на цялото творчество на Глазунов, се проявява ярко в този балет, който, колкото и да е странно, е последен за композитора.
