Между метални конструкции, опънати въжета и пулсиращата светлина на прожекторите, светът на Cirque du Soleil никога не е просто това, което виждаме от трибуните. Пред БТА единственият артист от трупата с български корени – Нанси Дамянова, и нейният колега Джеси Харис, който е и треньор, разказват историята на една канадска марка, променила разбирането за цирка не с една революция, а с цялостно пренаписване на езика му – от форма на забавление към форма на сценично изкуство.
Първата голяма промяна е отказът от традиционния модел. В класическия цирк отделните номера често съществуват самостоятелно – акробат след акробат, животни, клоуни… При Cirque du Soleil всичко е подчинено на драматургия. Има тема, има свят, има развитие. Спектакли като Ovo разказват история, дори когато няма думи. Втората ключова промяна е премахването на животните. Това не е просто етичен избор, а естетически, коментират от трупата: Фокусът се измества изцяло върху човешкото тяло – неговите граници, възможности и уязвимост. Така акробатиката престава да бъде „номер“ и се превръща в израз.
Третата промяна е синтезът на изкуства – театър (чрез персонажи и драматургия), танц (чрез движение и пластика), музика (често на живо, интегрирана в действието), визуални изкуства (сценография, костюм, светлина). Както казва Джеси Харис, именно събирането на всички тези елементи създава „уникално преживяване“. Нито един от тях не доминира – те работят като един организъм.
Четвъртата промяна е в начина, по който се възприема рискът. В традиционния цирк той често е демонстративен – „Гледайте колко е опасно“. При Cirque du Soleil рискът е скрит в поезията на движението. Публиката усеща напрежението, но го преживява като красота, не като сензация.
ЗАД КУЛИСИТЕ: ДЕНЯТ ЗАПОЧВА КЪСНО, НО НИКОГА НЕ Е ЛЕК
„Събуждам се към 11:00 ч., идвам в залата, разопаковам грима си, закусвам, пия кафе… и започвам да тренирам“, разказва Джеси Харис. Денят му звучи почти спокойно, но само на пръв поглед. Зад тази рутина стоят часове физическа подготовка, технически тренировки и работа с други артисти.
Това е свят, в който тялото е инструмент, а повторението – въпрос на оцеляване. Един час физическа подготовка, още един – техническа тренировка, после работа с колеги, обяд, грим – и едва тогава идва представлението. Всичко е изчислено, но нищо не е гарантирано, казва той. Рискът е реален.
„На много метри сме над земята и винаги съществува риск от падане“, казва Харис. Но в този свят страхът не се елиминира, той се управлява чрез доверие. Всеки елемент, всеки скок, всяко движение трябва да бъде синхронизирано до милисекунда: „Трябва всички да сме напълно съгласни какво правим и кога го правим, за да избегнем сблъсъци“.
@ivotod @cirquedusoleil in Sofia #cirquedusoleil #sofia #attraction #cirque ♬ оригинален звук – ivotod
ДОВЕРИЕТО: НЕВИДИМАТА КОНСТРУКЦИЯ НА СПЕКТАКЪЛА
Това доверие не се изгражда за ден. Нанси Дамянова го описва като процес, който изисква време, повторения и постепенно отпускане на контрола: „Хвърлят ни на около шест метра дистанция. Имаме мрежа, но въпреки това… не е лесно. Особено, когато идваш от гимнастиката – свят, в който всичко зависи единствено от теб. Тук не е така. Ако аз не се чувствам на сто процента, знам, че другият може да ми помогне. Но това също е малко страшно – защото нямаш пълен контрол“.
Тази двойственост – между сигурност и риск, между контрол и отдаване, е в сърцето на всяко изпълнение, смята тя. Публиката вижда лекота. Зад кулисите тя е резултат от стотици часове съвместна работа.
МАГИЯТА: ВНИМАТЕЛНО РЕЖИСИРАНА И НАПЪЛНО ИСТИНСКА
В свят, пренаситен от дигитални образи, какво означава „магия“? „Когато гледаш нещо на живо, то има друго качество“, казва Харис. По думите му комбинацията от музика, осветление, сценография, костюми и акробатика създава нещо уникално.
Дамянова го допълва по свой начин: „Магията е във всичко. В това как сцената се променя, как вниманието ти се насочва, без да разбереш как“.
Именно това е силата на Ovo – не просто да показва, а да скрива. Да превключва реалности пред очите на зрителя, докато той гледа в друга посока. Да превръща сцената в жив организъм.
ЕДИН ДЕН ОТ ЖИВОТА… НА НАСЕКОМИ
Ovo означава „яйце“ на португалски – символ на живота, но и на потенциала. Спектакълът проследява един ден от живота на колония от насекоми, в която всяко същество има своя роля.
Нанси Дамянова преминава през няколко от тях – от пчела до скарабей. „Скарабеите са по-силни, те защитават колонията. Пеперудите са по-елегантни, те са за любовта“, обяснява тя.
В този свят има и конфликт – появата на „другия“. Муха, която пристига с мистериозно яйце. Колонията не я приема веднага. Страхът от непознатото е част от историята. Но и неговото преодоляване.
„Шоуто говори за любов и приемане. Няма език – само звуци. Всеки може да го разбере по свой начин“, допълва тя.
ОТ ПРИРОДАТА КЪМ СЦЕНАТА
Изборът на насекомите не е случаен, посочва Нанси Дамянова. Те са едновременно чужди и познати, отблъскващи и красиви, хаотични и съвършено организирани.
„Мравките работят като екип. Скакалците скачат. Ние просто взимаме това от природата и го превеждаме на сцената“, обяснява тя.
И резултатът е свят без прави линии – буквално. Декорът е извит, сцената – също. Дори трамплинната стена е леко извита, което прави изпълненията още по-трудни.
МАШИНАТА ЗАД МАГИЯТА
Зад тази органична визия стои огромна логистична машина: 20 камиона пренасят шоуто от град на град, над 100 души от 25 държави работят по него, 53 артисти са на сцената всяка вечер, повече от 800 костюма се използват във всяко представление. Само костюмите изискват десетки часове работа. Някои от тях – до 75 часа за един-единствен дизайн.
Повечето персонажи имат по две версии – една функционална за акробатика и една по-богата за сценично присъствие.
Музиката също е жива – буквално. Група от седем музиканти свири на сцената, адаптирайки се към всяко движение. Те не просто съпровождат действието…
*по материали на БТА
**снимки: Виктория Вучева, видео:zavedime.net
