Пещерните къщи са една от атракциите на Матера, Италия. Те са разположени в квартала в Сасо Кавеозо и са обзаведена с автентични мебели и занаятчийски инструменти от периода, в който са били обитавани. Днес са като музей, в които можеш да влезеш само срещу 3 евро входна такса.
До 50-те години на 20 век Саси ди Матера е бил наричан „срамът“ на Италия. В старата част живеели най-бедните жители – скромно, но все пак имали всичко необходимо. Хората и животните обитавали общи помещения – или една по-широка пещера или пещера с няколко обособени ниши – например спалня, кухня и „обор“, тоест място за домашните житни, включително, прасе, кокошки, магаре….
Пещерните жилища били влажни, студени, мръсни, без ток, но имали малки кладенци за вода, без канализация – отходното помещение се намира или в самата „спалня“, или към „обора“. В пещерите въздухът е застоял, липса вентилация. Вероятно по всички тези причини смъртността от глад и болести сред децата била рекордно висока. Условията, в които живеели хората били наистина нечовешки, от наша гледна точка, макар че за тях всичко някак било в реда на нещата.
В средата на миналия век Италия заедно с други европейски държави, създават Европейската икономическа общност или „общия пазар“, който по-късно ще се разраства до днешния Европейският съюз. И правителството си дало сметка, че било неприемливо в една водеща европейска държава хората да живеят в примитивни и меко казано лоши условия. Преди 60 години, когато договорът за „общия пазар“ бил сключен, половината жители на Саси били преместени в новата и модерна част на града, като това „преселване“ продължило около 15 години. И било принудително.
Днес Саси ди Матера е туристичеки атракция. Някой от пещерните жилища са реставрирани, като се превърнати в хотели, магазини и ресторанти. Няколко пещерни къщи са запазени в автентичния им вид, като музеи за онова време.
През 1993 г. Саси ди Матера е включен в списъкът за световно културно наследство на ЮНЕСКО. Оттогава насам популярността му като туристическа дестинация нараства с всяка изминала година и местният туризъм процъфтява.
Пред някои исторически следния, хората са живеели в скалите тук още от епохата на палеолита, т.е. преди 7000 години. Техните пещерни жилища могат да бъдат видени на хълма на каньона на река Гравина – срещу бяло-песъчните къщи.
Първите трайни заселници били гръцки монаси, по-късно били последвани и от бенедиктски монаси. Те са построили множество църкви, параклиси и са ги изрисували с изящни стенописи. В последствие привлекли и много селяни.
