
„На убиеца ще бъде отмъщено, тогава земята ще бъде чиста. Замърсяването ще бъде отмито. Дъждовете ще дойдат и хората ще бъдат изцелени.“
Според Оракула, ако убиецът на стария крал Лай бъде намерен и наказан, тогава всичко ще бъде наред. Хората се обръщат към своя нов цар, Едип, човекът, който е разрешил загадката на Сфинкса, за да издири извършителя и да донесе спасение. Той се заклева да успее на каквато и да е цената и така започва неудържимо преследване на истината през мъчителен лабиринт от страх и любов.

Носителят на Оскар Рами Малек („Бохемска рапсодия“, „Няма време за умиране“) и носителката на награда Оливие Индира Варма („Настоящ смях“, „Игра на тронове“) участват в епичната и откровена версия „Oedipus“ на Ела Хиксън на трансцендентната трагедия на Софокъл „Едип“, режисирана съвместно от Хофеш Шехтер и Матю Уорхус.
Продукцията е на Театър The Old Vic, London, в сътрудничество с Hofesh Shechter Company.

Танц в гръцката трагедия? Защо не! Древните атиняни са го правили, техните хорове са преплитане от звук и движение, въпреки че никой не знае какви форми са използвали точно през пети век… Но вероятно не са достигали делириума с ръце във въздуха на грандиозните танцьори на Хофеш Шехтер в тази нова версия на Едип – но танцът се превръща в неустоимото ядро на трагедията.
Шехтер и Матю Уорхъс режисират съвместно текста на Ела Хиксън.


Тива се задъхва от суша под суровото червено слънце и осветлението на Том Висер, прашна буря във въглен и пурпурно. Цар Едип решава да спаси народа си – или като ги отведе до плодородна земя, или като разреши древното убийство, за което фракция от твърди вярващи твърдят, че е разгневило боговете. Голяма грешка. Огромна.
Видът на Рами Малек – сякаш паднал от друга планета, носи аутсайдерските вибрации на Едип – говорейки с неуловим американски провлачен тон, приемайки мантията на водач като призрачен робот.
Признанието по-късно разрушава речта му – той става нестабилен, разчленен, костите неловко се наместват в тялото му. Истината преправя Едип и след това го променя…
Едип твърди, че води със „смелост, убеденост и изобретателност“ – качествата, които са го довели на властта, ще го унищожат, докато той упорито преследва ужасната си самоличност.
Саундтракът на Шехтер от пламенни песнопения и диви барабани разтърсва мазилката на Old Vic, силата на звука се увеличава като паника, а танцьорите сякаш пламват. Те са като в екстаз – ръце, вдигнати в знак на молба или удоволствие, лутащи се, гърчещи се. Те драскат, разбъркват се или образуват змийска драсканица от тела.


Няма буквално транспониране на припевите на Софокъл – няма танцов еквивалент на „наричай никого щастлив, докато не умре“ – но техният делириум прониква в кръвта ти. Чувствате ги изгубени в тропот, погълнати от физически импулси, дори когато Едип се бори да разгадае една мистерия.

„Хората трябва да се борят с нюанси и трудности“, възмущава се Едип. – „Тъмнината е почвата, в която подхранвам смирението си“…. Елегантно скептична кралица на Индира Варма (скули, пашмина) получава най-добрия си образ, противопоставяйки се на брат си Креон (Никола Хан), облечен в черно, със стремеж за власт.
Древното проклятие е разрушено и отново вали дъжд. Блаженият припев се върти, краката щастливо пръскат водни струи – те изглеждат фундаментално необезпокоени от разрушителната, фалшива динамика на кралската драма. Оставаш с чувството за безсмислие – за какво е било всичко това, разрушителното преследване на истината, тайните и виковете?
„Oedipus“ се играе в Old Vic Theatre, Лондон до 29 март.
снимки: The Old Vic , zavedime.net