„Голяма книга за Испания“ разкрива една велика страна, родена на кръстопът, пресичана през вековете от много народи и от бележитите им личности. Румяна Николова и Николай Генов надникват в необятната й история и култура и разкриват по-пълно богатата симфония от цветове и вкусове. Ще научите какво поражда огнената страст на народа й, прекроявал картата на света и раждал нови държави и култури.
Мнозина познават слънчевите курорти, достолепния Мадрид, артистичната Барселона, огнената Севиля. Но след като авторите изминават хиляди километри, са убедени, че Испания предлага много повече от най-известните дестинации.
Ще отидем на разходка в Страната на баските и Каталония, в много от светите места по поклонническия път Камино, в романтични малки градчета, заобикаляни от традиционните туристически маршрути, но включени в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, сред смайващи природни феномени. Ще се насладим на красотите на Балеарските и Канарските острови, ще изкачите вулкана Тейде и ще попаднете в Омагьосан град в подножието на Пиренеите. В големите градове ще се озовем сред великани и гигантски глави или край огромни клади, в които горят специално направени фигури. Не са пропуснати и тържествените религиозни шествия през Страстната седмица, както и магията на фламенкото. Пред нас е Испания със своите безстрашни пътешественици, велики творения на архитекти, художници, скулптори, писатели, композитори и музиканти.
За авторите
Румяна Николова и Николай Генов са дългогодишни журналисти, редактори и фотографи, които живеят и путъват заедно. Съответно и заедно разказват приключенията си по света в книги. През лятото на 2021 г. излиза още една тяхна „голяма“ книга: „Голяма книга за Италия“ (изд. Книгомания) и която постигна наистина страхотен успех, макар възможностите за пътуване на читателите да бяха ограничени заради пандемията. Следва и изданието „Голяма книга за Китай“ (2022), „Голяма книга за Индия“ (март 2023) и „Голяма книга за Испания“ (декември 2023).
С имената на Румяна Николова и Николай Генов свързваме и още три популярни обемни издания „1000 страници България“ (излиза два пъти с допълнения през няколко години), „Българската съкровищница“ (на бълг. и англ. език) и „България: природа, човек, цивилизации“ (издания на бълг. и англ. и на бълг. и фр. език).
Освен тези подаръчни и енциклопедични издания Румяна Николова и Николай Генов преди няколко години подготвят и отпечатват два много удобни джобни пътеводителя с маршрути за топ дестинации из страната и препоръки: „България – позната и непозната“ и „България – още нови посоки“.
За книгата
Поредицата „Голяма книга за…“, в която представяме значими цивилизации и страни, не може да не включим Испания. Този голям пътеводител и енциклопедия едновременно вече е в книжарниците и се отпечатва специално за 50-ия Международен софийски панаир на книгата, който се провежда в началото на декември в НДК.
„Голяма книга за Испания“ от Румяна Николова и Николай Генов излиза с логото на Книгомания и дизайна на Тодор Манолов. Изданието е с твърди корици, отличава се със стилното си оформление на 880 страници и включва над 2200 снимки. Тази богато илюстрирана книга е добър подарък за коледните празници като пожелание към близки и приятели да посетят тази колоритна страна.
През вековете Испания е важен фактор в културно-историческото развитие не само на Европа, а и на света. Прекроявала е картата му, променяла е хода на историята, раждала е нови нации, оплождала е мисълта, обогатявала е науката, изкуствата. В земята и кръвта ѝ са оставили следи местни етноси, финикийци, картагенци, вестготи, римляни, араби, а тя е посяла семе на три континента и е вкусвала плод от него. Сигурно не знаете, че римските императори Траян, Адриан и Теодосий I, а също и философът Сенека са родени в Римска Испания. Испания е пример как различни култури могат да се обединят на едно място и да бъдат основа за изграждане на ново многообразно общество на толерантност и просперитет. Ако пътувате в северната и източната част на страната, ще четете табели на два езика: испански и баски, галисийски или каталонски. Те са признати за коофициални заедно с кастилския, който навсякъде е по-известен като испански. Дори всепризнати испански емблеми не важат за цяла Испания. Ако очаквате например навсякъде да има фламенко, ще бъдете разочаровани – това е музиката на Андалусия, превърната в туристическа атракция в другите райони. В Галисия ще ви изненадат с гайта – една от разновидностите на гайдата.
Това многообразие, тази непредвидимост, неочаквани открития и изненади са манна небесна за пътника, който не обича утъпкани пътища и клишета. Испания предлага и обичайните туристически уловки, но и много храна за любознателните, предизвикателства за авантюристите, възможност да станеш сам откривател в една уж отдавна изследвана и пребродена земя. Да, Испания е много повече от фантастични плажове и безкрайната фиеста. И е дала на света несравнимо повече от огнено фламенко и кървава корида, ароматно вино, сангрия и тапас, паеля и зехтин. В продължение на няколко века тя е най-голямата империя в света със земи на три континента. От стотици години е един от културните центрове на Европа и е вписала в почетната ѝ книга не едно и две прославени имена. Достатъчно е да споменем само Мигел де Сервантес Сааведра. Неговият „Дон Кихот“ е сред най-стойностните и популярни романи в света. Овехтелият романтичен идалго продължава безумния си поход на честта в компанията на пресметливия си хитър спътник Санчо Панса вече столетия и имената на тези герои са известни и на онези, които не са отваряли книгата, защото отдавна са нарицателни за определени типове в различни култури.
А като става дума за различни култури, нека започнем с това, че Америка вероятно нямаше да е това, което е днес, ако не я беше открил Христофор Колумб. Е, вярно е, че той е италианец, роден в Генуа, но на тази мисия го изпращат испанските католически владетели Фернандо и Исабел. А понеже винаги има битка за „правата, над известните личности, някои дори се опитват да впишат в акта за раждане на великия откривател испански адрес. Но ако за Колумб има, макар и безсмислени спорове, то съвършено ясна е испанската националност на конкистадорите Писаро и Кортес – покорили империите на инките и ацтеките в днешните земи на Перу и Мексико и разчистили пътя за евангелизацията на Америка.
Завладяването на Америка не е еднозначно събитие, но кое ли в човешката история е такова. Конкистата не само разширява империята и засилва влиянието ѝ на световната сцена, но същевременно унищожава самобитни индиански цивилизации. И все пак може би следният надпис на Площада на трите култури в Мексико сити може да даде един балансиран поглед към нея: „На 13 август 1521 г. героично защитаван от Куаутемок, падна Тлателолко под властта на Ернан Кортес. Това не беше победа, нито поражение, а мъчителното раждане на един нееднороден народ – народа на днешно Мексико“. Впрочем по мъчителен начин се ражда и испанската нация, но нали всяко раждане е свързано и с болка.
Да се приземим обаче от глобалната тема за прекрояването на картата на света в по-частни територии. Макар че на прима виста едва ли ще се сетите за други испански изобретения освен фламенкото, коридата, сиестата, паелята и сангрията, едва ли си давате сметка, че за да бъде удобен и забавен днес животът ви, заслуга имат някои испанци. Испанската изобретателност оказва влияние върху всекидневния живот от десетилетия. Тя е дала едни от най-полезните продукти, които хората по целия свят използват и днес. Красивите испански умове не са оставили нито едно поле без свой знак, направили са изобретения в сферата на развлеченията, в отбранителния сектор, в храните и напитките, в технологиите и дори при скучните всекидневни помощници. Изобретенията им се простират от подводницата до близалката, от скафандъра до мопа.
Да, да – мопа. Ще кажете какво откритие е това, но я измийте пода само на една стая, лазейки на четири крака с парцала, и после ще говорим. Затова Католическите владетели изпращат Колумб хиляди домакини трябва да са благодарни на инженера от испанските военновъздушни сили Мануел Халон.
Сигурно не знаете, че вдъхновен от мелничката за кафе, испанският изобретател Игнасио Урести е създал острилка за молив с манивела през 1945 г. Това не е първата острилка в света, но тогава несъмнено е била най-удобната.
Жиропланът е изобретен през 20-те години на миналия век също от испански инженер – Хуан де ла Сиерва. Чудите се какво е това? Смята се, че е предшественик на хеликоптерите. Безспорното предимство на жироплана пред самолетите е, че може да каца и излита на много малки места.
Едно от най-значимите испански изобретения е подводницата. Кой ще отрече, че подводният кораб е революция, с него може да слезете в морските дълбини и за изследователски, и за отбранителни цели. Испания има заслуга за изобретяването през 1859 г. от Нарсис Монтуриол и Естариол на подводницата, задвижвана от двигател с вътрешно горене, а също и на първата електрическа подводница, захранвана от батерии, специално проектирана за военни цели двайсет и девет години по-късно от инж. Исак Перал. Изцяло изработена от стомана, днес тя е изложена на пристанището на родния му град Картахена (Мурсия).
Запомнете името на математика и строителен инженер Леонардо Торес Кеведо. Това е човекът, изобретил през 1914 г. първия цифров калкулатор. Той се причислява към изобретенията, които са оказали сериозно влияние върху живота, и модифицирано и усъвършенствано, се използва и днес. Гениалността на този човек не свършва тук, той е и родителят на телеферика за превозване на хора. Изобретява го през 1887 г., но чака трийсет години, за да види идеята си реализирана едва през 1907 г.
Леонардо Торес Кеведо подписва с името си и автоматизираната дъска за шах, наречена Ахедресиста (Шахматист). Неговото изобретение, показано на Парижкото изложение през 1914 г., е смятано за първата видеоигра в историята. Първоначално, разбира се, машината е тромава, механични рамена са използвани за придвижване на фигурите, но по-късно те са заместени от електромагнити под масата. Този изобретател има голяма роля в развиването на принципите и практическите приложения на автоматиката. Той създава и т.нар. телекино – устройство за дистанционно управление.
Не само шахът става поле за изява на находчивата мисъл в Испания. Докато скучае в болничното легло по време на Гражданската война, един поет и издател – Алехандро Кампос Рамирес, изобретява футбола на маса, за да разтушава болните с любимата игра. Патентова я като футболин през 1937 г.
Енрик Бернат пък ощастливява децата, като създава близалката през 1957 г. и само в рамките на една година се ражда и известната испанска марка Chupa Chups, която след това става собственост на мултинационалната корпорация Perfetti Van Melle. Майките и децата вече могат да си отдъхнат – край на изпоцапаните с лепкава захар пръсти и дрехи. Логото Chupa Chups, което виждаме днес, е проектирано през 1969 г. от друг испанец, много по-известен от Бернат – Салвадор Дали. А през 1995 г. най-прочутата близалка излиза и в Космоса и става първият в историята бонбон, консумиран там. Но дори без да знаят този знаменателен факт, милиони деца продължават да протягат ръце към сладкото изкушение. Във формата на близалки вече се произвеждат и лекарства за малките.
Впрочем в грижата за здравето има още едно испанско изобретение – спринцовката за еднократна употреба, въведена от Мануел Халон.
Един от откривателите на белодробното кръвообращение – Мигел Сервет (ХVІ в.), и откривателят на ларингоскопа Мануел Гарсия (1885) също са испанци. А Сантяго Рамон и Кахал получава през 1906 г. Нобелова награда за физиология и медицина заради откритията си в областта на структурата на нервната система и основните ѝ механизми на действие. С Нобелова награда за физиология и медицина е удостоен през 1959 г. и биохимикът Северо Очоа.
Но близалката не е единственото испанско изобретение, което е пътувало в Космоса. Дали Нийл Армстронг щеше да направи прословутата си малка крачка на луната, ако не беше испанецът Емилио Ерера Линарес, физик и военен инженер? Той изобретява костюм, наречен ескафандра естратонаутика, още през 1935 г. Тогава Ерера Линарес, разбира се, не мисли за Космоса и бледата спътничка на Земята, а създава подходящо облекло за полети с балон на голяма височина.
Каквото и да говорят англичаните, колкото и хора да си мислят, че шерито е популярно британско питие, то също е испанско изобретение. Само че в родината си се нарича херес. Родното му място е Херес де ла Фронтера, където и днес се дестилира известният херес на Тио Пепе. Ароматната напитка се ражда в Андалусия. Санлукар де Барамеда и Ел Пуерто де Санта Мария „дописват“ испанския херес-триъгълник, в който всеки ценител би искал да потъне.
В пъстрата хроника на различните изкуства Испания също вписва значими имена. От средните векове е останал епосът „Песен за моя Сид“, написана през 1140 г. и запазена във версия от 1307 г. Тя разказва за легендарния воин Ел Сид, превърнал се в национален герой. Епохата на културен разцвет, наричана Златен век на испанската литература и изкуства, обхваща ХVІ и ХVІІ столетие и се дели на два периода – Ренесанс и барок. На литературното поприще творят Гарсиласо де ла Вега, Тереза Авилска, Йоан Кръстни, Мигел де Сервантес, Луис де Гонгора, Франсиско де Кеведо, Лопе де Вега, Тирсо де Молина, Педро Калдерон де ла Барка и много други поети, прозаици и драматурзи.
Мигел де Сервантес Сааведра няма голям успех в драматургията и поезията, но пък дава началото на нов жанр – романа. Век по-късно неговият „Дон Кихот“ става фундамент за развитието на модерния роман в Европа. През ХІХ в. се откроява Бенито Перес Галдос, автор на романите „Доня Перфекта“, „Фортуната и Хасинта“ и на историческата поредица „Национални епизоди“, когото мнозина сравняват с Балзак и Дикенс.
Поколението ’98 обединява творци и мислители, които се стремят да възродят националното самочувствие и гордост след загубата през 1898 г. на последните испански колонии. Водеща фигура и най-известното име сред тях е философът и писател Мигел де Унамуно, а сред най-талантливите поети е Антонио Мачадо. Неговият приятел – поетът Хуан Рамон Хименес, получава през 1956 г. Нобелова награда за поемата си в проза „Платеро и аз“. Хосе Ортега и Гасет е друг мислител с безспорно влияние и извън Испания. На литературните познавачи не са непознати и имената на Рамон Мария дел Вале Инклан и на никарагуанеца Рубен Дарио, както и тяхната модерна и новаторска за 20-те години на ХХ в. поезия.
Бляскава, но за съжаление, за кратко, е звездата на Федерико Гарсия Лорка – може би най-популярния испански магьосник на думите наред със Сервантес.
Красивата му поезия и дълбока драматургия остават завинаги в челото на европейската литературна листа. Кой знае още колко свои творби щеше да нареди там Лорка, ако не беше убит едва 38-годишен от националистки екзекутори заради левите си убеждения. Талантливият творец е приятел с Бунюел и Дали. В поколение ’27, с което го свързват, са и поетът Рафаел Алберти и Луис Сернуда. В годините на франкисткия режим, въпреки ограниченията, творят Камило Хосе Села (носител на Нобелова награда за литература, 1989 г.), Кармен Лафорет, Ана Мария Матуте.
В по-ново време испанската литература се обогатява от Хуан Гойтисоло, Роса Монтеро, Хуан Марсе, Хуан Руис Сафон, Хавиер Мариас и още немалко техни събратя по перо.
Човекът рисува на Пиренейския полуостров от няколко десетки хиляди години. Според последните проучвания на учените някои от прочутите пещерни рисунки в Алтамира са отпреди 30 000 години. Келтски племена по-късно създават красива керамика и статуетки, повлияни вероятно от древни гърци, картагенци, римляни.
На тази основа не е чудно, че в Средните векове се раждат забележителни художници и ваятели и поставят началото на дългата и богата история на испанското изобразително изкуство. Дори само Гоя и Пикасо, Веласкес и Дали стигат, за да се усети испанският принос в световната арт съкровищница. Ще е жалко обаче да се ограничим само с тези имена – толкова красота, идеи, талант ще останат невидени и непочувствани. Испанските музеи, манастири и църкви пазят прекрасни творби. Освен на местата, на които са създавани, някои стенописи от романските църкви в страната са снети и преместени в музеите, за да им се възхищават идните поколения. Авторите им са останали анонимни – по-важно е било за тях да увековечат идеите и визията си, а не имената си. Но Златната епоха (ХVІ–ХVІІ в.) ражда творци, които категорично вписват имената си в историята на изкуството с безсмъртни творби, пред които се вълнуваме и на които се възхищаваме и днес. Сред най-известните е роденият в Крит Доменикос Теотокопулос, който обаче разгръща таланта си и добива славата си в Испания. Знаете го – Ел Греко. Диего Веласкес е добре познат с картините си за испанския двор през ХVІІ в.
Франсиско де Сурбаран, Хосе де Рибера, Бартоломе Естебан Мурильо, Клаудио Коельо оставят също значими творби. По-късно, в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в, звездата на Франсиско де Гоя и Лусиентес грее ослепително и засенчва всички други. Той започва скромно като художник в Кралската работилница за гоблени, ала талантът му бързо му спечелва място на дворцов художник. Освен портрети на кралските величества и шедьоврите „Облечената маха“ и „Голата маха“ той рисува въздействащите и днес „Черни картини“ и драматичните графични цикли „Капричос“, „Тавромахия“, „Ужасите на войната“. С творбите си допринася за развитието на съвременното изкуство.
Пабло Пикасо, един от най-плодовитите художници, главна фигура в изкуството на ХХ в., споделя дни във Франция, а също и световна слава със своя по-млад сънародник Салвадор Дали. Надарени с разностранни дарби, двамата са сред пионерите на нови стилистични движения в световното изкуство. Пикасо дава старт на кубизма заедно с Жорж Брак, Дали е може би най-популярният представител на сюрреализма. Славата му на изобретателен и скандален саморекламиращ се шоумен не може да затъмни факта, че е богато надарен с многостранен талант. Не може да пропуснем и друг творец – каталонеца Жоан Миро, който също решително вписва името си в почетната книга на световното изкуство.
Може би е още рано да се каже дали тази златна тройка има днес свои достойни следовници. Времената са други, полетата на изкуствата са многолюдни, рекламата – гласовита, пазарът често размества ценностите. И все пак да запомним няколко имена. Фернандо Собел събира собствени творби и произведения на свои съвременници от 50-те години на ХХ в. в т.нар. Абстрактно поколение и ги излага в частен музей в Куенка. Утвърждават се като талантливи автори Антонио Саура, Мануел Милярес, Антони Тапиес и познавачите могат да допишат още и още имена. Сигурно е, че и днес в Испания творят надарени артисти.
А в това може да се убеди всеки, дори без да влиза в галериите. Изкуството е навсякъде в испанските градове – по улици, паркове, фасади, обществени сгради, кафенета…
В световното кино Испания също е записала няколко блестящи творци. Луис Бунюел е име, известно на всеки киноман. В днешно време подобна слава си извоюва Педро Алмодовар. Режисьорите Карлос Саура, Фернандо Труеба, Алехандро Аменабар също са добре познати на любителите на седмото изкуство. Както Пикасо и Дали са с принос колкото за испанското, толкова и за френското и световното изкуство, така Пенелопе Крус, Антонио Бандерас, Хавиер Бардем са със заслуги и за своето родно, и за американското кино. Но с големите артисти често е така – не принадлежат само на своята страна.
Най-известният архитект на Испания безспорно е Антони Гауди. Сградите му са изненадващи, не приличат на никои други и изразяват преклонението му пред Природата, която той изписва с главно „П“. Днес не по-малка световна слава увенчава името на друг визионер в архитектурата – Сантяго Калатрава, който продължава да твори на различни континенти. Мануел де Фая, Енрике Гранадос и Исак Албенис озвучават края на ХIХ и началото на ХХ в. Те са и виртуозни пианисти, и талантливи композитори. Слепият Хоакин Родриго е един от водещите композитори на ХХ в. Неговият красив концерт за китара „Аранхуес“ вдъхновява Майлс Дейвис да запише собствена версия, а нас подтикна да посетим парковете и двореца, от които е вдъхновен. В Златната книга на операта са вписани красивите гласове и артистизмът на Монсерат Кабайе и Тереса Берганса, на Хосе Карерас и Пласидо Доминго. Андрес Сеговия транскрибира за класическа китара 150 произведения и превръща най-популярния испански инструмент в концертен. Виртуозният цигулар и композитор Пабло Сарасате и виолончелистът Пабло Касалс делят с него световна слава и са добре познати на всеки ценител на класическата музика.
Известни чужди композитори също са вдъхновявани от музиката на Испания за безсмъртни творби: „Кармен“ на Бизе, „Болеро“ на Равел, „Испанско капричио“ на Римски-Корсаков. Не са малко и писателите, оставили развълнувани слова за тази пленителна страна. Сред тях са Дюма и Чапек, нашият Димитър Димов, а най-подвластен на драматичния ѝ чар е Хемингуей.
Векове Испания покорява земи, селения на знанието и музите, сърца. Пада, понася гордо чужда власт, излива мъката си в страстна песен, бори се на живот и смърт не само с вятърни мелници, но и с кръвожаден враг, изправя се и продължава със стоманен гръбнак като танцьорка на фламенко и с напетата походка на тореадор. Да побродим из земята ѝ, да се поклоним пред паметниците ѝ и да празнуваме живота с прекрасните ѝ хора. Ще бъде незабравима и обогатяваща среща със сложна, многолика, вдъхновяваща култура.
*заглавна снимка и други снимки от Испания: Pixabay
