За втори път едно от най-интересните имена на европейския театър словенският режисьор Йерней Лоренци ще поставя с трупата на Народния театър. След постановката „Орфей“ Лоренци се завръща в София, за да работи по романа на Георги Господинов „Физика на тъгата“ (2012 г.). Романът е превеждан на повече от 20 езика, печели престижната международна награда „Ян Михалски“ през 2016 г. и е финалист за Американската награда на PEN за превод, Premio Strega Europeo, наградата на Haus der Kulturen der Welt, наградата „Грегор фон Рецори“ и други. Според списание The New Yorker „истинският стремеж на Георги във „Физика на тъгата“ е да намери начин да живее с тъгата, да ѝ позволи да се превърне в източник на емпатия и благотворно колебание…“. Късометражният анимационен филм „Физика на тъгата“ по едноименния роман (реж. Теодор Ушев) печели множество международни отличия и е сред заглавията в краткия списък за наградите „Оскар“ през 2020 г.
В романа времето не следва хронологичен ред, а е фрагментарно, циклично и преживяно отвътре. „Физика на тъгата“ разказва за начина, по който човекът преживява времето, историята, загубата чрез паметта, емпатията, историите. По разбирането на свети Августин: времето съществува преди всичко в човешкото съзнание, а не като обективен поток. Минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно; паметта променя и огъва времето, а настоящето е крехко и мимолетно.
Книгата е изградена като архив, куфар или лабиринт от спомени. Личните спомени се преплитат със семейната история и колективната памет. Спомнянето се превръща в етичен акт – опит да бъде съхранено онова, което иначе би изчезнало. Паметта не е точен документ на фактите, а нещо нестабилно, фрагментарно и дълбоко емоционално. Тъгата не е слабост, а форма на познание, тихо противопоставяне на съвременността, обсебена от идеята за щастие на всяка цена. Романът е елегия за всичко, което постепенно изчезва. Писането се превръща в опит да бъде спасено онова, което е на път да се изгуби завинаги.
Спектакълът на Йерней Лоренци създава сценична версия, която превръща литературния лабиринт в жив театрален свят от спомени, истории, образи, гласове и тела. В центъра на спектакъла е човекът, затворен в собствения си лабиринт от минало и бъдеще, от страхове и надежди, от самота и копнеж за близост. Митът за Минотавъра се преплита с личната и колективната памет, а отделните човешки съдби образуват общ разказ за поколенията, за изгубеното време и за способността ни да чувстваме болката на другия като своя.
Със своя дълбоко емоционален и ритуален театрален език, Йерней Лоренци изгражда спектакъл, в който ансамбълът се превръща в единен организъм, а сцената – в пространство за споделено преживяване. Чрез музика, лични разкази, спомени и колективно присъствие актьорите търсят онова, което ни свързва отвъд различията: човешкото и общото настояще. Спектакъл за емпатията като форма на съпротива. За човешката нужда да пазим следите на миналото и да мечтаем бъдещето заедно.
Защото, както напомня Георги Господинов, след края на света може би най-важното е да разтворим ръце и да прегърнем другия.
Премиерните представления са на 6 и 7 октомври.
Режисьор:
Йерней Лоренци
Драматургия:
Дино Пешут и Йерней Лоренци
С участието на:
Албена Ставрева, Александър Тонев, Анета Иванова, Валентин Ганев, Вacилена Bинченцо, Даpина Paдeвa, Димитър Николов, Веселин Мезеклиев, Константин Еленков, Параскева Джукелова, Радена Вълканова, Стелиан Радев, Теодора Духовникова, Христо Петков
