Светлините на Северното сияние оцветиха в червено небето над Европа – от Украйна до Обединеното кралство и Ирландия. Явлението беше наблюдавано и в доста български градове. Експерти описват този природен феномен като резулатат от силната магнитна буря, която се очаква да удари Земята.
Според Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН, поредица от слънчеви изригвания от 3 ноември с геоефективна орбита на изстреляните потоци от частици и влиянието на голяма коронална дупка са причинили неочаквано високи скокове на стойностите на магнитното поле на Земята. На 5 ноември бяха наблюдавани още две екстремни събития на Слънцето, които обаче са с изчислени направления встрани от нашата планета и съответно ще имат по-слаб ефект. Очаква се той да се усети след 2-3 дни. Атмосферата ще бъде наелектризирана, геомагнитното поле ще е изменчиво и метеочувствителните хора ще усетят тези ефекти“, сигнализират от интситута.
Полярното сияние, танцуващи зелени и червени светлини, пленява хората от хилядолетия и се появява по време на геомагнитни бури. Смущенията в магнитното поле на Земята водят до часове на ярки полярни сияния както на високи, така и на ниски географски ширини.
Потребители в Х (Туитър) побликувата снимки на червено светлини и над знаковото място във Великобритания Стоунхендж.
Светлинният спектакъл обикновено е най-видим близо до северния и южния магнитен полюс на Земята, където светлините се наричат австралийско сияние.
Те се причиняват от взаимодействието на частици, идващи от слънцето, известни като слънчев вятър. Частиците могат да изминат милиони мили и някои в крайна сметка да достигнат Земята. След това те се насочват към полярните региони от магнитното поле на Земята.
В зависимост от това кои газови молекули са ударени и къде се намират в атмосферата, различни количества енергия се освобождават като различни дължини на вълната на светлината; кислородът произвежда зелена светлина, докато азотът кара небето да свети в червено.
Въпреки че светлинното замърсяване може да направи полярното сияние трудно видимо, някои фотографи все пак успяха да уловят спектакъла.
Италианският астроном Галиело Галилией измислил наименованието Aurora Borealis през 1619 г., по имената на римската богиня на зората Аврора и гръцкия бог на северния вятър Борей. Но се смята, че най-ранният запис на северното сияние е пещерна рисунка на 30 000 години във Франция.
Прогнозите са, че сиянието ще бъде по-силно в продължение на поне десетина дни през есенните и зимните месеци.
