от Иво Тодоров
Военният конфликт в Либия през последните години остави белези навсякъде, включително и в столицата Триполи. След падането на Муамар Кадафи от власт, страната беше разделена от две враждуващи военни групи и понесе доста разрушения.
Основан през 7 век пр.н.е. от финикийците, първоначално градът се е наричал с името Оеа. По-късно сицилианските гърци го обединяват с няколко от съседните селища под името Триполис. След Втората пуническа война градът е предаден от Рим на Нумидия, а по-късно е включен в римската провинция Африка. Много по-късно, през 1551 г. Триполи е включен в Османската империя. И едва през 1963 г. става столица на Либия. Едни от най-атрактивните забележителности на града са римска триумфална арка от времето на император Марк Аврелий, джамията Караманлъ, както и испанска крепост от XVI век.
Преди около 20 години ръководителят на Първосептемврийската либийска революция все още беше на власт. На Зеления площад в Триполи имаше атракции с шарени каруци и малки козлета на каишка. Лампите на площада бяха толкова силни, че привечер създаваха усещанета за… операционна зала. Поне така се почувствах, когато за първи път попаднах на площада. По онова време беше започнало делото срещу шестимата български медици, подсъдими по обвинение за заразяването на деца със СПИН в болницата в Бенгази. Въпреки че това беше изфабрикуван и пропаганден процес – дълъг и много тежък, местните хора не се отнасяха негативно към туристите от България. Може би заради добрите спомени за едни други наши медици, които са ги лекували, заради българските инженери и нефтени специалисти…
Само на метри от Зеления (тогава) площад – днес не знам какво име носи – беше пазарът. С всякакви дюкянчета за кожени изделия, килими, сувенири и прословутата „пустинна роза”. Каменни образувания във формата на цвят, за които се разказва, че вятърът, водата и времето са обработили по този начин, но аз и до ден днешен съм малко скептичен дали не са били все пак обработени от човека ръка…
Зад крайбрежната алея със заведения за кафе и чай се плискат водите на Средиземно море, а отсреща се вижда италианското крайбрежие. По онова време, а сигурно и досега, мъжете в Триполи много се вълнуваха от успехите на италианските футболни клубове и ако за друго нямаха право да излизат по улиците, при успех на любимия отбор имаше всенародни тържества.
Атракция беше и молът на Триполи – Бурж ал Фатах, където имаше скъпи обувки и парфюми и разбира се – модни сладкарници. Някои хотели имаха басейни и понеже там не е прието да се пекат жени по бански н публичните плажове, но в рамките на затворения хотелски комплекс дамите можеха да се потопят във водата в горещите дни.
Любопитно ми е какво ли е останало днес от Триполи и как ли изглежда градът…
