2021 беше предизвикателна година – както за целия свят, така и за киното и неговите фестивали. След като най-големият, престижен форум в света в Кан пропусна своето издание през 2020 година поради пандемичната обстановка, миналата година емоциите и голяма част от блясъка се завърнаха на Кроазет и в компанията на своите колеги екстравагантният Спайк Лий – шеф на журито, съобщи, може би неволно, в самото начало на церемонията на кого се присъжда „Златна палма“ и лиши шоуто от неговата кулминация. „Титан“ („Titane“) на френската режисьорка Джулия Дюкурно разбуни духовете на критиците в Кан, но тя с видимо вълнение в гласа благодари за това „приобщаващо“ решение и за факта, че са „поканили чудовищата“ – референция към създадените от нея образи. Медиите в света обърнаха специално внимание на факта, че Дюкурно е едва втората жена-режисьор, която печели „Златна палма“ – след Джейн Кемпиън, която получава отличието през 1993 година за „Пианото“. Историята на „Титан“ запознава зрителите с Алексия – преживяла като дете автомобилна катастрофа, с имплантирана титаниева пластина в главата. Тя открива, че на подсъзнателно ниво има странна емоционална връзка с автомобилите и след това събитията в живота ѝ стават неконтролируеми…
„Златна мечка“ за най-добър филм на Берлинале през 2021 година бе връчена на новата социална сатира на румънския режисьор Раду Жуде „Каръшко чукане или шантаво порно“ („Bad Luck Banging or Loony Porn“). Историята проследява несгодите на учителката Еми, която осъзнава, че кариерата и репутацията ѝ са сериозно застрашени, след като в интернет се появява порно-видео с нейно участие. Фокусът на сюжета попада върху обществените морализатори и румънското общество, но сатиризирането на повсеместното лицемерие и колективната истерия се простира отвъд националните граници. Раду Жуде е режисьор-откритие на София Мийтингс от преди повече от десетилетие. Почти всичките му игрални филми са били представяни на СФФ.
На новата творба на сръбския режисьор Стефан Арсениевич „Докато мога да вървя“ („As Far As I Can Walk“) бе присъдена голямата награда за най-добър филм „Кристален глобус“ в Карлови Вари 2021. Режисьорът представя съвременен прочит на традиционен средновековен епос, в който африкански мигранти играят в ролите на сръбски национални герои. Разказът е посветен на изконната необходимост всеки човек да открие своето място в света, но е и приказка за любовта. „Докато мога да вървя“ е копродукция между Сърбия, Франция, Люксембург, България и Литва. Продуцент от българска стана са „Чучков брадърс“, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“.
Носител на голямата награда за най-добър филм „Златна раковина“ от фестивала в Сан Себастиан е „Синя луна“(„Blue Moon“)на румънската режисьорка Алина Григоре. Тя прави запомнящ се режисьорски дебют с историята на млада жена, която се бори да получи висше образование и да избяга от тормоза на близките си. Едно двусмислено сексуално преживяване с човек на изкуството я подтиква да се бори с насилието в семейството.
Удостоен с наградата „Златен леопард“ от документалния конкурс на кинофестивала в Локарно 2021, „Братя“ („Brotherhood“) на режисьора Франческо Монтаньер е впечатляващ дебют, реализиран като съвместна продукция между Италия и Чехия. Разказът проследява трима босненски братя, поели тежки отговорности в семейството след осъждането на баща им като терорист. „Братя“ говори за проблемите, предизвикани от неизбежния избор – между принадлежността към непоколебимия клан и желанието на младежите да открият свой собствен път и идентичност.
С три приза от фестивала Сънданс – голямата награда на журито за игрален филм, наградата на публиката и наградата за режисура, пълнометражният дебют на режисьорката от Косово Блерта Башоли „Кошерът“ („Hive“) се оказа едно от най-удивителните открития на емблемата на независивото кино в САЩ. Базиран на истинска история, филмът пресъздава борбата на една жена за оцеляване в общество, подвластно на патриархални предразсъдъци, в самия край на ХХ век, когато спомените за войната в Сърбия още не се избледнели, а тя не е намерила изчезналия си съпруг…
Номиниран в три оскарови категории – за най-добър пълнометражен анимационен филм, най-добър документален и най-добър международен филм, рисуваният личен и емоционален разказ на датския режисьор Йонас Похер Расмусен „Бягство“ („Flee“) е един от най-очакваните филми на 26-ия София Филм Фест! Той получава Голямата награда на журито в Сънданс за документален филм, номиниран е за Наградата на публиката LUX, връчвана от ЕП и ЕФА, и има вече десетки награди от фестивали в цял свят. „Бягство“ разказва необикновена истинска история за уважаван преподавател, който решава да сключи брак с дългогодишния си приятел, но преди това трябва да разкрие травмиращи тайни, пазени повече от две десетилетия. Творбата е завладяваща смесица от изкусна анимация и документален реализъм и е сред най-интимните, въздействащи и дълбоки филми на 2021 година.
В програмата на 26-ия София Филм Фест са още „Брайтън 4“ (Грузия-Русия-България-САЩ-Монако) на Леван Когуашвили (голямата награда в Трайбека), „107 майки“ (Словакия-Чехия-Украйна) на Петер Керекеш (най-добър филм в Котбус), „Карай колата ми“ (Япония) на Рюсуке Хамагучи (4 номинации за Оскар), „Рабие Курназ срещу Джордж У. Буш“ (Германия-Франция) на Андреас Дресен (награди за сценарий и женска роля в Берлин ’22), участвалите в Кан „Еволюция“ (Германия-Унгария)на Корнел Мундруцо, „Интрегалде“ (Румъния)на Раду Мунтеан, „Петрови в грипа“ (Русия-Франция-Германия-Швейцария) на Кирил Серебренников, „Европа“ (Ирак-Кувейт-Италия) на Хайдер Рашид, участвалите в конкурса във Венеция „Комарджията“ (САЩ-Великобритания-Китай) на Пол Шрейдър, „Спенсър“ (Великобритания-Германия-САЩ-Чили) на Пабло Ларейн (номинация за Оскар за женска роля), „Не оставяй следи“ (Полша-Франция-Чехия) на Ян Матушински и много други фестивални изкушения.
