След годините, в които черпеше вдъхновение от „Франкенщайн, или Новият Прометей“ на Мери Шели, Гийермо дел Торо най-накрая вдъхна живот на своята версия на готическия роман. Епична история е всичко, което феновете са се надявали да видят – тя остава вярна на посланието на оригинала, но едновременно с това носи ясно разпознаваемия стил на режисьора. Критиците хвалят Джейкъб Елърди в ролята на Съществото и Оскар Айзък като Виктор Франкенщайн, както и останалата част от звездния актьорски състав. Зрителите са особено впечатлени от изпълнението на Миа Гот като Елизабет Харландър – любимата на Виктор и годеницата на брат му в тази интерпретация. Още по-впечатляващо е, че Гот има още една роля във филма, която много зрители са пропуснали при първото гледане, коментира cbr.
Миа Гот не е нова в изпълнението на двойни роли – тя играе както Максим Минкс, така и Пърл Дъглас в поредицата X. Сега прави това отново във Франкенщайн, като изпълнява не само ролята на Елизабет, но и на майката на Виктор – Клеър Франкенщайн. Двете жени имат ключови роли в различни периоди от живота на Виктор, а фактът, че са изиграни от една и съща актриса, говори за психологическия му свят и за общото послание на филма. Дори зрителите да не осъзнават веднага, че Гот играе и двете жени, филмът им подсказва това деликатно чрез умели режисьорски решения.
Миа Гот е почти неузнаваема като Клеър Франкенщайн
Зрителите в социалните мрежи открито изразяват своята изненада, когато разберат, че Гот играе и Клеър, но създателите на филма внимателно са се постарали да придадат различна визия на двете героини. Както обяснява Майк Хил – ръководител на отдел „специални протезни ефекти“ във Франкенщайн – в интервю за Polygon, Гот носи протези на челото и носа си като Клеър, за да изглежда повече като своя син. Това визуално я отличава от Елизабет, заедно с различните им цветове и стилове на косата. Двете жени също така имат напълно различни гардероби. Клеър почти изцяло носи червено – цвета на любовта, живота и кръвта, както буквално, така и метафорично. За разлика от нея Елизабет се облича основно в зелено и синьо, което я свързва с природния свят, но тя носи и други цветове, отразяващи връзките ѝ с определени персонажи. Поради тези визуални разлики е лесно човек да пропусне факта, че и двете роли се изпълняват от една и съща актриса.
Въпреки визуалните различия, създателите на Франкенщайн намират умели, фини начини да свържат Клеър и Елизабет. Например Клеър и Виктор са единствените персонажи, които носят червено, но Елизабет има червен кръст през целия филм. Това може да подсказва за преждевременната ѝ гибел от ръцете на Виктор, което отразява убеждението му, че баща му е убил майка му. Освен това, когато Елизабет среща Съществото, тя носи голям зелен воал, който силно напомня на червения воал, който Клеър носи, когато тя и Виктор приветстват съпруга ѝ Леополд в началото на филма. Елизабет носи и рози под шапката си, които рамкират лицето ѝ в същата сцена. Дел Торо отбелязва в интервю за BAFTA, че това напомня за розите, които обграждат лицето на Клеър в ковчега ѝ. Тези малки детайли тайно свързват двете героини и предвещават майчината роля, която Елизабет ще има за Съществото.
Кастингът на Клеър и Елизабет подчертава Едиповия комплекс на Виктор
В множество интервюта Дел Торо и творческият екип зад Франкенщайн описват Виктор като „влюбен в майка си“, а дизайнерката на костюми Кейт Хоули нарича тяхната връзка с червения цвят „доста фройдистка“. Тези коментари ясно подсказват, че Виктор има Едипов комплекс – теорията на Фройд, според която момчетата развиват сексуални чувства към майките си и враждебност към бащите си. Двойното участие на Гот само допълнително засилва тази интерпретация. Описанията на Виктор за детството му показват, че той е обичал да има майка си само за себе си и е ненавиждал начина, по който баща му монополизира вниманието ѝ, когато е вкъщи. Той е бил съкрушен, когато тя умира при раждане, и обвинява баща си — известен лекар — че не е успял да я спаси. Това създава неговата обсесия да надмогне смъртта, а единственото нещо, което го отклонява от тази цел, е срещата му с Елизабет.
Елизабет има собствено присъствие във Франкенщайн, а ролята на Гот ѝ придава дълбочина, която Клеър няма време да получи, заради краткото си присъствие на екрана. Но за Виктор Елизабет е почти като преродената му майка. Тя може да не се съгласява с него и да оспорва огромното му его – нещо, което майка му не е показано да прави – но той я възприема като сродна душа, така както е възприемал Клеър. Елизабет е свързана с живота и природата, но подобно на Виктор не се страхува от смъртта и мрака и може да открие красота както в разчленен труп, така и в крилца на пеперуда. Затова не е изненадващо, че той става също толкова обсебен от нея, колкото е бил от майка си. Той монополизира времето ѝ, изпращайки нейния годеник — собствения си брат — на далечна задача, а след срещата ѝ със Съществото веднага я обвинява, че е влюбена в него. Така двойното участие на Гот подчертава как Виктор проектира образа на майка си върху Елизабет и повтаря цикъла от детството си.
Филмът акцентира върху цикли на насилие
Двойният кастинг на Гот също засилва темите за отношения родител – дете и цикли на насилие. Макар самият филм да набляга на динамиката баща– син между Виктор и баща му, а след това между Виктор и Съществото, героините на Гот са ключови за разбирането на тези отношения. По думите на Виктор майка му е била добра и грижовна, а баща му – студен и физически насилствен; в един важен момент Леополд удря Виктор с пръчка, когато момчето не може да отговори на въпрос по време на урок. Въпреки обещанието си да стане по-добър човек и по-добър хирург от баща си, Виктор не успява да прекъсне модела и създава същата токсична динамика между себе си, Елизабет и Съществото.
След първоначалната си еуфория от успеха на експеримента си, Виктор се грижи за Съществото като за свой син, но няма търпението да го научи да говори. Става ревнив към връзката му с Елизабет и го пребива по време на урок – точно както баща му е постъпвал с него. Междувременно Елизабет бързо се превръща в майчинска фигура за Съществото: тя показва истинска обич и му помага да научи името ѝ, като му демонстрира как да го произнесе. Така Съществото започва да я обича като единствената женска грижа в живота си и да мрази Виктор като баща си.
Отношенията им могат да се тълкуват и романтично: Елизабет сваля воала си като булка, а Съществото я носи на ръце в сватбената ѝ рокля, когато тя е смъртно ранена. Това противопоставяне отразява чувствата на Виктор към майка му и се засилва допълнително от факта, че Гот играе и двете роли. И още — и двете героини на Гот умират от ръцете на бащата в съответните семейства, предизвиквайки гнева на сина.
В крайна сметка Виктор повтаря същия цикъл на насилие, който е преживял като дете, но има една важна разлика: за разлика от отношението към собствения си баща, той намира прошка за себе си – помирява се със Съществото и го признава за свой син. Това е горчива победа, защото Виктор умира веднага след това, а Съществото остава само. Все пак то посреща зората с нова надежда. За съжаление това става едва след смъртта на Клеър и Елизабет. Колкото и да е обичал майка си, Виктор е бил безсилен да я спаси – а реакцията му към нейната смърт в крайна сметка води до случайното убийство на Елизабет. Фактът, че и двете роли са изиграни от Гот, подчертава цикличната природа на насилието и трагедията, произтичаща от самонадеяността на един човек на име Франкенщайн.
Какво показва изборът на Дел Торо
Дел Торо може да е променил редица детайли от оригиналния роман, но решението Миа Гот да играе и Клеър, и Елизабет разкрива дълбоко разбиране на текста на Мери Шели. В книгата връзката между двете жени е по-фина, но все пак ясно присъства: Елизабет е поверена да се грижи за по-малките братя на Виктор, а в един сън тя се превръща в трупа на майка му. Макар Дел Торо да не адаптира тези сцени директно, двойното участие на Гот предава същото послание по нов начин — изключително умел ход в една майсторска адаптация.
снимки: imdb
