Заприличали сме на хора,
дето вечно се губат ключа.
Няма да го намерим скоро.
Още сме безнадежден случай
***
На 19 юли, по случай рождения ден на Богдана Карадочева, излезе луксозното биографично издание „Безнадежден случай“. Книгата включва близо 200 снимки, разказващи творческата и житейската биография на Богдана и Стефан Димитров.
„Безнадежден случай“ носи заглавието на едноименното стихотворение от Миряна Башева, превърнало се в емблематична песен от репертоара на Богдана Карадочева. Книгата обаче се състои от две части: първата е биографичният разказ на самата певица, а втората – на Стефан Димитров.
„Познават се от деца, били са приятели, за да станат един ден семейство. Богдана Карадочева и Стефан Димитров са доказателство, че във всяка добра история пръст има Съдбата. Той е създал едни от най-хубавите български песни. Тя е изпяла част от тях и е донесла на България международно признание. Двамата остават сред най-обичаните български изпълнители“, пише редакторът Георги Тошев за тях.
В „Безнадежден случай“ певицата с кадифения глас си спомня за къщата на Далида в Монмартър, за кабарето „Распутин“ и елегантното кафене „Фукетс“, за бохемския живот в Париж, за цената да бъде част от музикалния живот на френската столица. Тази книга е не толкова равносметка на кариерата, колкото мъдри прозрения за любовта, сцената, приятелствата и предателствата, компромисите и успеха… Всички тези богати спомени показват един пълноценен живот. „Сцената е бездна, към която политаш с ускорен пулс, но бездна, без която не можеш. Да си звезда е бреме“, обобщава Богдана Карадочева. Интересно е, че отбелязва и темата за конкуренцията и омразата в бранша: „Имаше конкуренция, но омраза, никога… Работехме и правехме по стотици концерти годишно. Колко песни, колко репетиции, колко километри и колко много очи – подозрителни, невярващи, благодарни, просълзени. Не обичам да пея в тъмна зала. Искам да виждам очите на хората, само тогава разбирам дали наистина съм стигнала до тях“.
По страниците на „Безнадежден случай“ ни очакват още незабравими срещи и спомени за Георги Минчев, Лили Иванова, Емил Димитров, Стоянка Мутафова, Васа Ганчева, Михаил Белчев, Вили Казасян, художничката Милена Йоич, Таня Рапо, Тодор Колев, Маргарита Петкова, Асен Агов, Васил Найденов, Иван Стайков, Петър Стоянов и още много други. Макар Париж да й оставя спомени от срещи с Франсоаз Саган, Жан Пол Белмондо, Висоцки, Борис Бергман, по повод снимките на „Париж на Богдана“ и завръщането й във френската столица 40 години по-късно певицата споделя:
„Париж не беше Париж. От „Шан-з-Елизе“ си бяха тръгнали аристократизмът и елегантността на 70-те години. Времената днес са други. Моят Париж никога не спеше.“
Въпреки възможностите за кариера и успехи в чужбина, Богдана Карадочева остава в България – специално разказва и за митингите от 90-те години.
„Не обичам патетиката и патриотарството, но обичам България, както обичам детето си – може да ме дразни, да ми къса нервите, да ме вбесява, ама и детето ми, и България са си мои“, казва певицата.
