Според легендата Пътят на великаните в Северна Ирландия датира от времето на Fionn Mac Cumhaill, гигант, натоварен със задачата да защитава земята си от страховития Бенандонер.
Историята гласи, че Фион решава да приеме предизвикателството и построява този път като начин да се доближи до врага си, въпреки че историята тръгва в много посоки оттам.
Какъвто и да е произходът му, гледката на около 40 000 базалтови колони, стърчащи в Северния Атлантически океан, е едно от най-уникалните изображения наоколо, подкрепено от внушителни хълмове и тихо кипящо море.
Всъшност, Пътят на великаните е в резултат от изригване на древна вулканична пукнатина. Обявен е за обект на световното културно наследство от ЮНЕСКО през 1986 г. и за национален природен резерват от Министерството на околната среда на Северна Ирландия през 1987 г. В анкета на читатели на Radio Times от 2005 г. Пътят на великаните е обявен за четвъртото по големина природно чудо в Обединено кралство.
Върховете на колоните образуват стъпала, които водят от подножието на скалата и изчезват под морето. Повечето от колоните са шестоъгълни, въпреки че някои имат четири, пет, седем или осем страни. Най-високите са високи около 12 метра, а втвърдената лава в скалите е с дебелина 28 метра на места.
Легендата
Според легендата колоните са останки от път, построен от великан. Историята разказва, че ирландският великан Fionn Mac Cumhaill (Finn MacCool), от Фенианския цикъл на галската митология, е бил предизвикан на битка от шотландския гигант Benandonner. Фион приел предизвикателството и построил път през Северния канал, за да могат двамата да се срещнат. В една версия на историята Фион побеждава Бенандонер. В друга Фион се крие от Бенандонер, когато разбира, че врагът му е много по-голям от него. Съпругата на Фион, Sadhbh, го маскира като бебе и го прибира в люлка. Когато Бенандонер вижда размера на „бебето“, решава, че баща му – Фион, трябва да е великан сред великаните. И бяга обратно в Шотландия уплашен, унищожавайки пътеката зад себе си, така че Фион да не може да го преследва. От другата страна на морето има идентични базалтови колони (част от същия древен поток от лава) в пещерата Фингал на шотландския остров Стафа и е възможно историята да е повлияна от това.
