
Огромен град на маите беше открит векове след като е бил изчезнал под навеса на джунглата в Мексико, съобщава BBC.
Археолозите разкриха пирамиди, спортни игрища, пътеки, свързващи квартали и амфитеатри в югоизточния щат Кампече. Те откриха скрития комплекс – който нарекоха Валериана – с помощта на Lidar, вид лазерно изследване, което картографира структури, заровени под растителността.
Предполага се, че това селище е на второ място по плътност след Калакмул, смятан за най-голямото място на маите в древна Латинска Америка.
Екипът открил общо три обекта в зона за проучване с размера на столицата на Шотландия Единбург „случайно“, когато един археолог преглеждал данни в интернет.
„Бях на нещо като страница 16 от търсенето в Google и намерих лазерно проучване, направено от мексиканска организация за мониторинг на околната среда“, обяснява Люк Олд-Томас, докторант в университета Тулейн в САЩ.
Това било проучване с лидар, техника за дистанционно наблюдение, която изстрелва хиляди лазерни импулси от самолет и картографира обекти отдолу, използвайки времето, необходимо на сигнала, за да се върне.
Но когато г-н Олд-Томас обработил данните с методи, използвани от археолозите, той видял това, което другите били пропуснали – огромен древен град, който може да е бил дом на 30-50 000 души в своя пик от 750 до 850 г. сл. Хр. Това е повече от броя на хората, които живеят в региона днес, казват изследователите.

Олд-Томас и колегите му нарекоха града Валериана на името на близка лагуна.Находката помага за промяна на идеята в западното мислене, че тропиците са били там, където „цивилизациите са отишли да умрат“, казва професор Марчело Кануто, съавтор в изследването. Вместо това тази част на света е дом на богати и сложни култури, обяснява той.
Не можем да сме сигурни какво е довело до смъртта и евентуалното изоставяне на града, но археолозите казват, че изменението на климата е основен фактор.
Валериана има „отличителните белези на столица“ и е на второ място по гъстота на сгради след грандиозния обект Калакмул, на около 100 километра (62 мили).
Той е „скрит на видно място“, казват археолозите, тъй като е само на 15 минути пеша от главен път близо до Xpujil, където сега живеят предимно хора от маите.
Няма известни снимки на изгубения град, защото „никой никога не е бил там“, казват изследователите, въпреки че местните хора може да са подозирали, че има руини под могилите пръст.

Градът, който е бил с площ около 16,6 кв. км, има два големи центъра с големи сгради на около 2 км един от друг, свързани с гъсти къщи и пътеки.
Има два площада с храмови пирамиди, където хората от маите биха се покланяли, скрити съкровища като нефритени маски и погребани своите мъртви. Има и корт, където хората биха играли древна игра с топка.
Олд-Томас и проф. Кануто изследвали три различни места в джунглата. Те открили 6764 сгради с различни размери.
Професор Елизабет Греъм от Лондонския университетски колеж, която не е участвала в изследването, казва, че то подкрепя твърденията, че Маите са живели в сложни градове, а не в изолирани села.
„Въпросът е, че пейзажът определено е уреден – тоест уреден в миналото – а не, както изглежда с просто око днес, необитаем или „див“, казва тя.
Изследването предполага, че когато цивилизациите на маите са се разпаднали от 800 г. сл. н. е., това е било отчасти защото са били толкова гъсто населени и не са могли да оцелеят при проблеми с климата. Войните и завладяването на региона от испанските нашественици през 16-ти век също допринесли за изкореняването на градските държави на маите.
Могат да се намерят още много такива градове

Технологията Lidar революционизира начина, по който археолозите изследват райони, покрити с растителност, като тропиците, отваряйки свят на изгубени цивилизации, обяснява проф. Кануто.
В ранните години от кариерата му, проучванията са правени с обхождане и на ръка, като са използвани прости инструменти за проверка на земята сантиметър по сантиметър.
Но през десетилетието, откакто Lidar беше използван в мезоамериканския регион, той казва, че е картографиран около 10 пъти повече от района, който археолозите са успели за около един век работа. Олд-Томас казва, че работата му показва, че има много обекти, за които археолозите нямат представа.
Всъщност са открити толкова много места, че изследователите не могат да се надяват да разкопаят всички.
„Трябва да отида във Валериана по някое време. Толкова е близо до пътя, как да не? Но не мога да кажа, че ще направим проект там“, казва г-н Олд-Томас.
„Един от недостатъците на откриването на много нови градове на маите в ерата на Лидар е, че има повече от тях, отколкото можем да се надяваме да проучим“, добавя той.
Изследването е публикувано в академичното списание Antiquity.
*снимки: скрийншот и Pixabay