На 22 юни виртуозната и много очарователна виолистка Сара МакЕлрави се завръща на сцената на зала „България”. Под палката на Даниел Гайс, тя ще изпълни Концерт за виола и оркестър от Уилям Уолтън. Във втората част на концерта Софийската филхармония ще представи Симфония №6 – „Пасторална“ от Бетовен.
Българската публика аплодира бурно Сара МакЕлрави при първото ѝ гостуване у нас. Канадската музикантка, която живее във Виена е определяна от престижната медия „The Strad“ като „бляскава и ярка” изпълнителка. Тя е сред основателите на Linden String Quartet, който е бил „quartet-in-residence“ в Университета в Йейл и Института по музика в Кливланд, където често водят майсторски класове, изнасят лекции и образователни концерти. Квартетът е носител на голямата награда от Националните конкурси за камерна музика Fischoff и Coleman, печели и престижния конкурс Concert Artists Guild в Ню Йорк.
През 2014 Сара МакЕлрави основава Общество за камерна музика в Мексико, което има за цел да представя световни образци на камерната музика в Мексико Сити. Като артистичен директор тя кани там изтъкнати артисти от Северна Америка за образователни програми.
Сара МакЕлрави завършва Института по музика в Кливланд при Пол Кантор и Стивън Роуз. Учи по двугодишна програма за струнни квартети–резиденти в Университета в Йейл, където нейни ръководители са музикантите от прочутия струнен квартет „Токио“.
Като солист работи с оркестрите в Москва и Санкт Петербург, Инсбрук, Неапол, Словенската филхармония, филхармониите на Ница и Турку, „Royal Northern Sinfonia“, „Московски солисти“ под диригентството на Юрий Башмет, ансамбъл „Московски виртуози“. Като камерен изпълнител свири на сцените на Двореца за изящни изкуства – Брюксел, на фестивала в Турку, в „Tеатър Шанз-Елизе“ – Париж, Виенския „Музикферайн“, „Kronberg Academy“, в замъка „Шлос Елмау“. Гостува на фестивалите „Пражка пролет“, Сион и „Юлиан Рахлин и приятели“ – Палма де Майорка, фестивала за камерна музика – Отава, Международния камерен фестивал на Жанин Янсен и фестивала “La Folle Journée”.
На симфоничната сцена музицира съвместно с диригентите Дмитрий Юровски, Александър Джоел, Юлиан Рахлин, а на камерната сцена – с Жанин Янсен, Вилде Франг, Денис Кожухин, Итамар Голан, Никлъс Олстед, Миша Майски, Борис Андрианов и Даниел Мюлер-Шот.
Свири на цигулка „Галиано“ (от 1791) и виола „Лоренцо Сториони“ (1785) , предоставена й от частната фондация „Ангелика Прокоп“ – Виена.
Уилям Уолтън пише концерта си за виола за виолиста от оркестъра на сър Томас Бичъм – Лайънъл Тертис. Преди да започне композирането, Уолтън коментира, че виолата е инструмент, който „издава доста ужасен звук“.
Лайнъл Тертис обаче не харесва творбата и се отказва от премиерата, но впоследствие става един от активните й изпълнители. В автобиографията си той пише: „Виртуозният концерт на Уолтън е произведение, което не изпълних премиерно. Със срам и разкаяние признавам, че когато композиторът ми предложи да го изпълня, аз отказах. Бях болен тогава, а и не бях се научил да ценя стила на Уолтън. Новаторството на музикалния му език, които днес изглеждат логични и действително в духа на музикалния мейнстрийм, ми изглеждаха тогава умозрителни“.
За премиерата мястото на Тетрис заема Паул Хиндемит. Концертът носи голяма известност на Уолтън и до днес остава предпочитано произведение за виолистите.
Шестата „Пасторална“ е единствената програмна симфония на Лудвиг ван Бетовен, носеща не само название, но и конкретни заглавия към всяка една част. И само в нея композиторът нарушава строго следвания класически тип четиричастен симфоничен цикъл – частите са 5, като трите последни се изпълняват без прекъсване. Тя се ражда в зрелия, изключително продуктивен творчески период (1803-1812), когато са създадени едни от най-значителните му произведения във всички жанрове, откриващи нова епоха в историята на европейската музика. Първите запазени скици на симфонията са още от 1802, между 1806 и 1808 Бетовен работи едновременно върху три симфонии – Четвърта, Пета и Шеста, Виолончеловата соната в ла мажор, оп. 69 и двете клавирни триа, оп. 70. Особено интензивно между март и август 1808 вървяло паралелно композирането на двете толкова различни по характер и образност творби – Пета и Шеста, завършени почти едновременно. Дори първоначално фа мажорната „Пасторална” била определена като № 5, а до минорната – като № 6, но при публикуването им номерацията била сменена. Премиерното изпълнение на Пасторална симфония, или Възпоменания за живота на село („Pastoral-Sinfonie oder Erinnerungen an das Landleben”), както е отбелязано на заглавната страница на ръкописа, било на 22 декември 1808 в прочутия Theater an der Wien, на онази грандиозна 4-часова Бетовенова Академия, когато в една вечер прозвучали и Пета симфония, Увертюра „Леонора” № 3, части от Месата в до мажор и Фантазията за пиано, хор и оркестър. Както и Пета симфония, „Пасторалната” била посветена на покровителите на Бетовен, виенския меценат княз Франц Йозеф Максимилиан фон Лобковиц и руския посланик във Виена княз Андрей Кирилович Разумовски (на него са посветени и трите квартета оп. 59, останали известни като квартети „Разумовски”)
Билети за концерта са налични на касата на зала „България“ и в Ивентим.
