В италианската провинция Салерно има малко селце, което наскоро стана известно като селото на стенописите. Пиано Ветрале се превръща в „нарисуван град“ с големи стенописи по стените на къщите в края на 70-те години на миналия век по идея на сицилианския художник Пино Крисанти. Eксплозията от изкуство на всеки ъгъл извади на бял свят красотата на това малко селце и го прeвърна в незабравима туристическа дестинация за тези, които обичат да намират необичайни места.
Пиано Ветрале е махала на Ория, малък град в Салерно. Това е типично селце, уютно и гостоприемно, обитавано от малко над 250 души. Селищната му структура остава непроменена, заседнала в миналото, характеризираща се с мрежа от безброй и често недостъпни алеи, свързани с разширени арки. Всички тесни улички са с калдъръмена настилка, която разкрива древния произход на това красиво място. Сред историческите забележителности на Пиано Ветрале си струва да посетите древната църква Сант’Елия Профета.
Тази хилядолетна църква е посветена на покровителя на огъня и дъжда. Наскоро реставрирана, църквата е построена около 1000 г. от монасите-вазилиани и първоначално е била място за поклонение на трите села Ария, Ветрале и Пиано. Всяка година на 20 юли патронът се чества с голям празник: в древни времена жителите му се молели в периоди на суша, но и за спасение от други природни бедствия като земетресения, епидемии и войни.
В края на 70-те години на миналия век сицилианският художник Пино Крисанти започва да украсява стените, фасадите и вратите на Пиано Ветрале с живописни изображения на хроники от ежедневния селски живот.
Можете да се насладите на очарователни произведения, като тръгнете по тесните улички на Пиано Ветрале. През годините много художници от цял свят са рисували стенописи тук. По тази причина, разхождайки се из това село, можете да видите различни стилове, техники и наративни направления. Неаполитанското училище, например, се фокусира върху реализма и изобразява сцени от селските традиции, както и препратки с грижа за околната среда. От друга страна, сицилианската школа възприема темите на класическите митове в завладяваща експлозия от цветове. Има и по-фантастични изображения, като приказни герои, типични за френско-провансалската школа.
Като културен феномен уличните стенописи се раждат в Мексико, където художници като Диего Ривера използват тази техника, за да изразят политически и социални послания. За мексиканските художници стенописите представляват нов начин за общуване с хората, убедени, че изкуството трябва да се превърне в средство за комуникация в услуга на гражданите. Впоследствие този начин на изразяване на артистите се пренася и в Съединени щати и достига до целия свят. Дори се превръща в лошо, анонимно, провокативно изкуство. В по-ново време стенописите се използват като форма за възстановяване на градските пространства.
