Ден преди обявяването на Нобеловата награда за литература за 2026 г. германският Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ) постави Георги Господинов сред седемте съвременни автори, които според изданието заслужават най-престижното литературно отличие в света.
Българският писател е в селекцията на FAZ редом с Джералд Мърнейн, Габриела Адамещяну, Ака Морчиладзе, Мишел Уелбек, Колъм Тойбин и Хода Баракат. Това не е списък с официалните номинации за Нобеловата награда – те остават поверителни, – а избор на литературните критици на германското издание преди решението на Шведската академия.
„Един от най-оригиналните гласове“
Особено силни са думите на литературния критик на FAZ Сандра Кегел за Георги Господинов. Тя го определя като един от най-оригиналните гласове в международната литература, който с поетична енергия и меланхолична ирония изследва различните състояния на Европа.
Изданието обръща внимание на разнообразието в творчеството му – от поезия и проза до сценарии и оперни либрета – и на характерната способност на Господинов да съчетава меланхолия, абсурд, хумор и големите теми за паметта и времето.
Сред произведенията, които FAZ откроява, са „Физика на тъгата“, сборникът „8 минути и 19 секунди“ и най-вече романът „Времеубежище“.
Европа, която се обръща към миналото
Специално място е отделено на „Времеубежище“ – романа, с който през 2023 г. Георги Господинов и преводачката Анджела Родел спечелиха International Booker Prize.
FAZ вижда в книгата не просто история за клиника, в която хора с деменция се връщат към различни десетилетия на XX век. Романът постепенно се превръща в алегория за цяла Европа, която все по-трудно намира общо бъдеще и започва да търси спасение в собственото си минало.
Именно темите за паметта, носталгията и отношението ни към миналото са сред онези, които превърнаха Господинов в един от най-разпознаваемите съвременни български писатели по света.
От „Времеубежище“ до „Градинарят и смъртта“
FAZ обръща внимание и на една от най-личните книги на писателя – „Градинарят и смъртта“, посветена на последните месеци от живота на баща му.
Според германското издание тук Господинов сменя перспективата и разказва много по-интимна история – за бащата, градината, загубата и едно поколение, което постепенно си отива. И отново миналото се оказва начин да бъде разбран настоящият момент.
Заключението на Сандра Кегел е категорично: творчеството на българския писател е „голяма литература“, която заслужава Нобеловата награда.
Кой още е в седморката на FAZ?
Освен Георги Господинов германското издание посочва австралийския писател Джералд Мърнейн, румънската авторка Габриела Адамещяну, грузинеца Ака Морчиладзе, французина Мишел Уелбек, ирландския писател Колъм Тойбин и ливанската авторка Хода Баракат.
Кой ще получи отличието за 2026 г., ще стане ясно на 8 октомври, когато Шведската академия обявява тазгодишния носител на Нобеловата награда за литература.
Важно е обаче разграничението: присъствието на Господинов в селекцията на FAZ не означава официална номинация за Нобел. Имената на номинираните не се публикуват предварително.
