
oт Илария Мария Сала, за The New York Times
Преди малко повече от 10 години Болоня, моят италиански роден град, не се смяташе за голяма туристическа дестинация. Имаше групови обиколки, но градът е известен преди всичко с това, че е мястото с един от най-старите университети в Европа. Кухнята му – ястия като тортелини и талиатели – също беше атракция, но по сдържан начин.
Бюджетните авиокомпании, краткосрочните наеми и социалните медии промениха всичко. Тези дни Болоня е на път да се превърне в пълноценен туристически град, който трябва да се избягва. Някои от ефектите от това са типични, като наемодателите, които преустроиха апартаментите за краткосрочно отдаване под наем, което повиши наемите и изпрати студентите по-далеч от университета и в по-малките градове в периферията. Но има един друг резултат, специфичен за Болоня: консумацията на умопомрачаващи количества мортадела.


Ако все още не сте запознати с нея, мортаделата е студена разфасовка, приготвена от фино смляно, светлорозово свинско месо, осеяно с бели кубчета мазнина и понякога шамфъстък. Сега и мортаделата, и Болоня нямат път назад. Бавното изяждане на нашия град от магазините за мортадела започна преди Covid, но се ускори, когато много магазини, кафенета и ресторанти на Болоня спряха работа по време на пандемията. Много от тези в центъра на града бяха изкупени от вериги с дълбоки джобове и особена визия: да продават мортадела на чужденци.
Центърът се промени напълно. По улиците около историческия централен площад имаше стар магазин за канцеларски магазини – продаваха писалки, мастила във всякакъв цвят и ръчно подвързани тетрадки, за които човек може да мечтае. Стоеше там, откакто се помня, но наскоро беше превърнат в „Древна месарница за колбаси“. Това е част от верига. Точно срещу него, в това, което мисля, че е било магазин за бижута, има втори самозван древен месар от същата верига. Когато попитах продавачката колко са древни, тя ми отговори, че са отворени от три месеца.

Също така точно до централния площад има малък лабиринт от улици, където някога е бил древният пазар за храни. Много магазини все още са там, изглеждат перфектно и се опитват да продадат плодовете и зеленчуците си, макар и вероятно не на тълпите от хора, маршируващи зад водачи с микрофони и малки знаменца, вдигнати високо. Тези групи обикновено спират пред старите магазини, които са се поддали и сега също излагат кръгове мортадела по витрините.
Има и безкрайни изображения на прасета. Пред един магазин видях статуи на щастливи прасета, държащи ножовете, с които предполагаемо ще се заколят за мортадела. Свински муцуни върху логото на друг. Натуралистични, стилизирани и усмихнати прасета гледат доброжелателно към сервитьорите отдолу, чиито тави са отрупани с пухкаво свинско месо, подредено като облаци и панделки.
Появиха се и други новосъздадени традиции. Нов магазин, също близо до централния площад, продава пържени тортелини в хартиен конус, като казва, че това е местен специалитет (по-скоро амбициозно, отколкото вярно). Виждам туристи, които се разхождат наоколо, държейки хартиени фунийки, които бавно се разтварят в мазнината, прехвърляйки малки пържени тортелини в устата си с вилица за еднократна употреба. Изглежда им харесват – пърженето в крайна сметка прави всичко по-вкусно – но се чудя дали смятат, че имат местно изживяване.

Разбира се, свръхтуризмът засяга много места. Десетки хиляди хора протестираха срещу масовия туризъм в Испания това лято. Миналия месец жителите на Барселона, протестиращи срещу пренаселеността и недостига на жилища, пръскаха туристите с пистолети. Венеция се опита да таксува еднодневните екскурзии с входна такса – в известен смисъл, комерсифицирайки града още повече. Тъй като летата стават по-горещи, летенето от една част на прегрята планета до друга, за да се консумират огромни количества месо, се усеща като последен дъх. Хората, които се тълпят по старите улици на Болоня, изглежда упорито настояват, че да, все още можем да имаме всички тези неща, когато всички знаци ни казват, че не можем.
От 13 век Болоня е известна като La Dotta (ученият) заради университета, La Grassa (дебелия) заради плодородната земя, която го заобикаля и La Turrita (заради кулите си). Понякога беше и La Rossa заради цвета на стените си и заради миналото си като крепост на комунистическата партия. Една от най-старите стоящи кули, Garisenda, е построена през 12 век и заедно с кулата Asinelli до нея формира символа на Болоня без мортадела. Сега Garisenda, който се е накланял тревожно от векове, може да е в опасност да падне. Целият район е отцепен, така че туристически автобуси, нормални автобуси и автомобили вече не могат да се доближат до него, и са монтирани подпори, докато се изготвя план за защитата му.
Векове наред учените, плодородната земя и кулите на Болоня са били в красива хармония. Сега учениците са изкоренени и кулата е в беда. Само мазнините царуват.
Трябва ли наистина да пътуваме така?
Заб. Екипът на zavedime.net се качвал на по-високата кула в Болоня преди 10-тина година, от върха й има невероятна панорамна гледка на града.
*Илария Мария Сала е италиански журналист, който пише от Болоня, Италия
**заглавието е на zavedime.net