Туристическата такса отдавна е част от сметката за почивка в много европейски градове. Понякога тя изглежда като сравнително малка сума към цената на хотела, но когато милиони туристи я плащат всяка година, приходите за най-посещаваните дестинации стават впечатляващи.
Нови данни, цитирани от The Guardian, показват колко сериозен източник на средства са туристическите такси за някои от най-популярните италиански градове. Само през 2024 г. Рим е получил 222,4 млн. евро от таксата за туристически нощувки.
Рим е далеч пред останалите
След италианската столица се нареждат Милано със 109,3 млн. евро, Флоренция с 82,9 млн. евро и Венеция с 38,9 млн. евро. Данните са от Siope – системата на италианското финансово министерство за проследяване на публичните финансови потоци.
Така само тези четири туристически центъра са събрали общо над 453 млн. евро за година.
Размерът на туристическата такса в Италия не е еднакъв навсякъде. Той зависи от дестинацията, а често и от категорията на мястото за настаняване. Обикновено туристите плащат между 1 и 10 евро на човек за нощувка, като при петзвездните хотели в Милано сумата достига 12 евро.
Венеция има и отделна такса за еднодневните туристи
Венеция е специален случай. Освен таксата за нощувка, градът прилага и отделна входна такса за определени посетители, които идват само за деня и не остават да нощуват. Мярката беше въведена през 2024 г. като част от опитите на града да управлява огромния туристически поток, коментиран The Guardian.
Именно свръхтуризмът е един от основните аргументи в полза на подобни такси. По замисъл приходите трябва да подпомагат местните услуги и поддръжката на исторически и културни обекти, особено в градове, където милионите посетители създават допълнителни разходи. На практика обаче част от италианските общини използват средствата и за други бюджетни нужди.
Туристическата такса всъщност не е ново изобретение
Практиката има изненадващо дълга история в Европа. Според The Guardian един от най-ранните примери е Австрия през 1842 г., когато такса е налагана на посетителите на спа и балнеоложки курорти. По-късно подобни системи се появяват във Франция, Италия, Германия и Швейцария.
В Италия туристическата такса е премахната около Световното първенство по футбол през 1990 г., но през 2011 г. отново е въведена, като Рим става първият град, който я възстановява.
Днес моделът отново е във фокуса на вниманието, след като и Англия се насочва към възможността за по-широко въвеждане на туристически такси. А италианският пример показва защо интересът на местните власти е толкова голям – няколко евро към една нощувка могат да се превърнат в стотици милиони евро годишно.
