Младият Дейвид Боуи, магнетичен и андрогинен, се гледа в огледалото, сниман от Дейвид Джеймс, на снимачната площадка на филма „Човекът, който падна на Земята“. Анди Уорхол, в кадър на Филип Морийон, държи тройно огледало, в което неговият образ на поп-сфинкс се умножава като в живописен портрет от XVII век. Същата игра на двойни погледи за Тилда Суинтън, чието лунно бледо лице е пречупено в две малки огледала, според наклонените перспективи, очертани от снимката на Фабио Ловино… Това са само част от 78-те кадъра, театрално поставени в Термите на Каракала в Рим за изложбата „Нарцис. Фотография в огледалото“, която беше открита вчера. Изложението е до 3 ноември.
Изложбата, популяризирана от Специалното управление на Рим, режисирана от Даниела Поро и организирана от Electa, е курирана от Нунцио Джустоци, който е избрал – около темата за двойника и огледалото – 35 художници сред големите имена на фотографията, както исторически, така и съвременни (включително Lisetta Carmi, Robert Doisneau, Robert Capa, Ferdinando Scianna, Inge Morath, Guido Harari).
В гръцкия мит младият ловец Нарцис се влюбва в собствения си образ, отразен във водата, а тук, в Термите на Каракала, фотографията се влюбва… в себе си. Две покрити зони на Баните и пространството на natatio, големият открит плувен басейн, са домакини на трите секции на изложбата.
В първия раздел на изложбата, „О, красивото, очарователно лице!”, общата нишка е красотата, която омагьосва и съблазнява и която може да приеме формата на нарцистичен хедонизъм. Тук можете да видите автопортрета на Сесил Бийтън от 1928 г. или оскверняване на самия мит за Нарцис, както в автопортрета на Мат Колишоу. В този кадър от 1990 г. авторът е римски“Нарцис“, който се отразява гол до кръста в кална локва.
В раздела „Нарцис ли е фотографът?“ обект на изображения е самият автор. Той изобразява себе си с различни художествени методи и намерения. Има ги маскировката и провокацията на Клод Каун (фотограф, писател, актриса, но преди всичко – пионер в експериментирането в областта на половата идентичност и изразяване) и фотожурналистическото изследване на Ив Арнолд, представено в изложбата с нейния „Автопортрет в изкривяващо огледало“, от 1950 г. или отново лицето на Илзе Бинг, авангардна немска фотографка, която се снима в огледалото през 1931 г.
От образа на фотографите преминаваме към този, бляскав или ежедневен на актьори, булки, деца в сиропиталища, индийски културисти – в последния раздел на изложбата, „Отражението на душата“. Наред с ледените голи тела на Хелмут Нютон, ще видим лицето на Виторио Гасман, в огледалото на грима, увековечено от Джорджо Лоти, мрачния, несравним поглед на Ана Маняни, уловен от Фоско Мараини по време на снимките на филма „Вулкан“. В пространствата на изложбата светлоотразителни панели палаво приканват зрителя да се погледне в огледалото и да се запита, докато неизбежно си прави поредното селфи: Не сме ли все пак всички Нарцис?
Термите на Каракала в Рим, viale delle Terme di Caracalla 52, са отворени от вторник до неделя, от 9:00 до 19:00 ч., цена на билета 13 евро
*снимки: FB Electa
