Колекцията на Националната галерия – една от най-представителните в Югоизточна Европа за японското изкуство – проследява развитието на основни направления и графични техники през последните два века. Произведенията постъпват по различни пътища – чрез откупки, от изложби през 1957 и 1963, от Международното биенале на графиката във Варна (създадено през 1981) и дарения от автори след техни представяния в България от 1970-те до края на XX век. Важен момент е договореността за сътрудничество между България и Япония от 1975, след която обменът на изложби и други културни инициативи се разширява. Събитие с ключово значение е организираната съвместно с Японската фондация изложба преди 50 години в София.
Настоящата изложба е включена в програмата на 37-те Дни на японската култура в България. Най-ранният представен период е свързан с познатата гравюра на дърво УКИЙО-Е, която заема централно място в развитието на японската графика през периода Едо (1603–1868). В началото на XX век се формират две нови направления – шин-ханга („нови отпечатъци“) и сосаку-ханга („творчески отпечатъци“). Те се развиват почти паралелно, но се основават на различно разбиране за ролята на художника и за процеса на създаване на графичното произведение.
ШИН-ХАНГА възниква като опит за обновяване на традицията на укийо-е. Запазен е установеният модел на производство, при който създаването на отпечатъка е резултат от съвместната работа между издател, художник, гравьор и печатар.
СОСАКУ-ХАНГА утвърждава различен принцип – авторите сами създават композицията, обработват печатната форма и отпечатват произведението. В тези графики традицията на японската гравюра на дърво се съчетава с художествени принципи на европейския модернизъм.
След края на Втората световна война японските художници постепенно възстановяват международните си контакти, някои от тях създават връзки с Китай, СССР и страните от Източна Европа. С подобен контекст е свързана една от ранните придобивки за новосъздадения отдел за чуждестранно изкуство към Националната галерия – през 1957 българската държава откупува произведения от организираната от художника Мирчо Якобов изложба в залата на СБХ на ул. „Г. С. Раковски“ 125 в София.
От края на 1950-те японската графика навлиза в период на значително техническо и художествено разнообразие. Наред с гравюрата на дърво все по-широко се използват литографията, офортът, сухата игла, мецотинтото и разнообразните смесени техники. През втората половина на XX век японските автори участват активно в международни изложби и биеналета и утвърждават сериозното си присъствие на световната графична сцена. Този период е представен широко в колекцията на Националната галерия.
17 септември – 8 ноември 2026
Откриване: 17 септември (четвъртък), 18:00 часа
Двореца, пл. „Княз Александър I“ №1
