В продължение на близо три хилядолетия „Одисея“ на Омир е възприемана като разказ за един велик герой, който след Троянската война преодолява безброй изпитания, за да се завърне у дома. Но нов анализ на BBC Culture предлага различен прочит – това не е просто история за мъжкия героизъм, а епос, в който именно жените определят съдбата на Одисей.
Повод за статията е новата филмова адаптация на Кристофър Нолан, но авторката Дейзи Дън насочва вниманието към нещо, което често остава в сянка – решаващата роля на богините, нимфите, магьосниците и смъртните жени в развитието на сюжета.
История не само за героизъм, а за секс, стратегия и власт
BBC определя „Одисея“ като „история за секс, стратегия и власт“, в която Одисей може да е главният герой, но далеч не е единственият двигател на събитията.
Според анализа неговото десетгодишно пътуване до Итака е оформено почти на всяка крачка от решенията, намесата или съблазънта на женските персонажи. Именно това прави героя по-човешки и превръща епоса в много повече от традиционен разказ за война и приключения.


Атина – невидимият стратег
Най-важната фигура в цялата история е богинята Атина.
Тя не просто закриля Одисей. Атина убеждава Зевс да позволи завръщането му, напътства Телемах, появява се под различни превъплъщения и на практика режисира голяма част от събитията.
Без нейната намеса Одисей вероятно никога не би се върнал в Итака.

Калипсо и Кирка – повече от изкусителки
BBC обръща внимание, че Калипсо и Кирка често са представяни единствено като фатални жени, но ролята им е много по-сложна.
Калипсо задържа Одисей седем години на своя остров и дори му предлага безсмъртие. Изборът му да се откаже от вечния живот, за да се върне при Пенелопа, се превръща в един от най-важните моменти в поемата.
Кирка първоначално превръща спътниците му в прасета, но впоследствие се превръща в негов наставник. Именно тя го подготвя за срещата със Сирените, Сцила и Харибда и му показва как да оцелее в следващите изпитания.
Пенелопа – равностоен противник по хитрост
Една от най-интересните тези в анализа е, че Пенелопа не е просто вярната съпруга, която чака своя герой.
Напротив – тя е един от най-интелигентните персонажи в цялото произведение.
Докато Одисей оцелява чрез хитрост по време на своите пътешествия, Пенелопа използва същото оръжие в Итака. Известният епизод, в който през деня тъче погребален саван, а през нощта тайно го разплита, за да отлага избора на нов съпруг, според BBC я превръща в истинския интелектуален партньор на Одисей.
Интересът към ролята на жените в „Одисея“ се засилва покрай филма на Кристофър Нолан.

В последните години редица учени и писатели предлагат нов прочит на Омировия епос, в който женските персонажи вече не са разглеждани като второстепенни фигури, а като ключови двигатели на действието. Това личи и в съвременните адаптации, които обръщат по-голямо внимание на Атина, Пенелопа, Кирка и Калипсо.
Един древен епос с модерно послание
Почти 2800 години след създаването си „Одисея“ продължава да предлага нови гледни точки.
Докато поколения читатели са виждали преди всичко историята на великия Одисей, BBC напомня, че зад всяко негово решение стои жена, която променя посоката на съдбата му.
Може би затова поемата остава толкова актуална и днес – защото не е просто разказ за герой, а за сложната мрежа от отношения, власт, любов, изкушение и интелект, които оформят човешкия живот.